Error

Chapter 2

  Сутринта се събудих от шум в кухнята.Слязох и видях татко вдигащ тигани от земята.

-О, скъпа.Аз щях да ти правя палачинки, но нещо не ми се получават.

-Тате, аз ще направя.-казах и поех тигана от ръцете му.

След доста време вече бяха готови.Не, че се хваля, но аз готвя невероятно.

-Готвиш точно, като майка си.-каза татко и се усмихна.

Да, имах майка.Някога имах, докато тя не почина, когато бях на десет.С баща ми трудно го преживяхме, особено той.Всяка вечер се прибираше пиян в този период много се боях от него, все пак човек в нетрезво състояние не се знае, какво може да направи.Понякога водеше някоя друга курва от баровете, но това спря след две години и той дори съвсем малко превъзмогна смъртта на жената, която бе моя майка и негова съпруга.

Качих се в стаята и легнах на леглото, взех слушалките и пуснах първата ми песен от плейлиста, която беше „Crazy in love".Да, кавъра на София Карлберг.Няма да чета някакви си книги.Само като си помисля и ми се доповръща.Мразя да чета и винаги ще е така.Единствената книга, която съм чела някога е „Истории за Мечо Пух", дори тогава не я прочетох цялата.Бях втори клас.Ха!Още от малка съм си била такава, а другите ми казаха, че е от пубертета.

Татко отвори вратата, а аз махнах едната слушалка и той ми каза, че някакво чернокосо момче ме търсило.Зейн!Затичах се по стълбите и го видях.

-Хей!-поздрави ме той.

-Хей!Какво правиш тук?

-Ъм, мислих си, че искаш довечера да дойдеш на партито в моята къща.Нашите няма да са у дома и аз реших да те попитам дали...

-Ще дойда!-казах и се усмихнах.

-Ще те чакам в девет и половина.-каза той и ми намигна.-Аз ще тръгвам.Чао.-

-Чао.

Погледнах часовника и той показваше 12:31.Е, време за обяд!

След като се наобядвах реших малко да подремна.Не, това не е дрямка за разкрасяване.

***

Събудих се и в момента беше 20:37.Какво!?Скочих бързо от леглото и влязох под душа.След като излязох отворих гардероба си.Дълго време се чудих какво да облека и едно от решенията ми беше в никакъв случаи да не е рокля, затова изкарах едни къси панталонки и потник и отново флекс без който не можех.Сложих си спирала и очна линия, защото не си падах по многото грим, след като бях готова, отидох при татко и му казах, че излизам и не знам кога ще се прибера.Тръгнах пеша към дома на Зейн и не след дълго стигнах.Музиката се чуваше през пет пресечки, а сега като съм тук е наистина силна.Дори не можех да чуя собствените си мисли, които не бяха много умни, но така де.