Stolen beauty /Открадната красота

Глава 1

****Чонгкук****

Преди три години осиновителите ми ме бяха подвели да отида на интервю за работа като барман в един от популярните клубове в града. Отидох на мястото и седях там известно време преди една жена, облечена изцяло в кожени дрехи, да излезе от сградата. Както си говорихме в един момент тя беше опряла пистолет в бузата ми, а в следващ ме предупреждаваше какво ще се случи, ако посмея да не се подчиня на заповедите ѝ.

В този момент, разбрах, че осиновителите ми са ме излъгали и осъзнах, че нямам друг избор освен да ѝ се подчинява. Мълчаливо я последвах в сградата, като се изкачихме нагоре по едни стълби, където многобройни жени ме изкъпаха, подстригаха и оформиха косата ми - изрусиха я в почти бял цвят, преди да добавят сини връхчета - и след това ме облякоха в провокативни дрехи. Ръцете ми закопчаха с белезници зад гърба ми, а на краката ми бяха обути изключително неудобни високи черни обувки. След това ме изкараха до черен джип, с който ме закараха до един клуб. Но когато ме вкараха вътре, бързо бях осъзнал, че това не е просто някакъв клуб. Навсякъде имаше мъже и жени, но имаше и жени и мъже в подобни на моите дрехи, някои с подобни на яки огърлици, а други не. Те или се чукаха на случайни повърхности, или задоволяваха който и да е човек пред тях. Но - и колкото и прецакано да звучи това - това беше повече дом отколкото къщата на осиновителите ми. Докато се съобразявах и правех това, което ми се казваше - каквото и да беше то - получавах храна, топло и меко легло и нещо за пиене. Чувствах, че тялото ми е малка цена, която трябва да платя.

От три години насам това беше животът ми. Спях, ядях, някой ме обличаше, а после ме довеждаха тук. Ядях, ако мъжът или жената, с които бях през деня, преценяваха, че мога да ям. Но когато вечер се прибирах в стаята си, ми даваха вечеря и три бутилки вода със строги указания да изям всичко и да изпия цялата вода. Хидратацията беше важна, особено при натоварването, на което беше подложено тялото ми всеки ден.

- Чонгкук, днес си в задната стая - обяви Хана, докато се приближаваше към мен. Беше облечена в обичайното си облекло, гримът ѝ беше тъмен, а ноктите ѝ бяха толкова остри, че вероятно можеха да прережат гърлото ми. Знаейки, че трябва да запазя мълчание, я последвах, без да кажа и дума, игнорирайки всички очи, които ме следяха, докато тя ме водеше към задния коридор, където бяха всички частни стаи. Тя почука леко на тази в самия край и един силен, груб глас ѝ нареди да влезе.