Stolen beauty /Открадната красота

Глава 6

****Чонгкук****

Техьонг държеше ръката ми в своята докато заобикаляше опашката от хора, чакащи да влязат в клуба му. Той кимна веднъж на охранителя, който стоеше на вратата, и без да каже нито дума, охранителят я отвори, позволявайки ни да минем.
Преглътнах нервно, докато някои от доминантите, които все още нямаха съучастници в игрите, открито ме зяпаха. Бях облечен в семпли черни дънки и бяла тениска.
По заповед на Техьонг вече не носех онези обувки, а вместо това бях обул бели маратонки.
- Махни си шибания поглед от моя мъж - изръмжа Техьонг на един от мъжете, докато минавахме покрай него. Мъжът бързо отмести поглед от мен, а Техьонг постави целувка на челото ми, преди отново да хване ръката ми, проправяйки си път през малката тълпа, която вече беше в клуба толкова рано сутринта. Най-накрая стигнахме до задния коридор, където никога преди не бях допускан. Беше напълно забранено.
Той просто нахлу направо и тръгна по тесен коридор, докато стигна до една врата. Отвори я, а от гърлото му се чу отвращение, докато гледаше мъж, вероятно на около трийсет години, на когото едно от момичетата в клуба смучеше члена.
- Ти... махай се! - Изръмжа Техьонг на момичето, което ме накара да подскоча от страх и очите ми се разшириха. Усетил движението, Техьонг ме дръпна по-близо до себе си, докато нетърпеливо изчакваше момичето да избяга от стаята. След това затръшна вратата след нея, а звукът отекна в стаята. Държах очите си твърдо далеч от мъжа на стола, знаейки, че Техьонг просто може да обърне към мен останалата част от гнева си, ако дори си помисли, че гледам чужд член.
- Господине, не разбрах, че ще дойдете днес - заекна мъжът.
- Изненада, копеле - изръмжа Техьонг. - Първо, какво, по дяволите, съм казал за това, че някоя от проклетите работнички не може да влезе тук?! - Изръмжа му Техьонг. Изтръпнах и ми беше нужно всичко в мен, за да не наведа очи към пода. Знаех, че така само ще го вбеся още повече. Мъжът остана безмълвен. Техьонг измъкна ръката си от моята и хвана ризата на другия мъж в юмруци, като го издърпа от стола.
- Попитах какво, по дяволите, съм казал?! - Изкрещя той.
- Да не ги пускам никога тук - изпъшка мъжът на стола.
Техьонг го пусна обратно на стола. Притиснах гърба си плътно до стената, взирайки се в сцената пред мен с широки, ужасени очи.
Надявах се никога да не бъда обект на яростта на Техьонг - никога.
"Никога няма да те нараня."
Боже, точно тогава се вкопчих в тези думи с всяка фибра на тялото си.
Тае отиде до другия край на стаята, взе удобен на вид стол с висока облегалка и го премести към мен.
- Седни - нареди той.
- Добре - прошепнах, докато послушно се спусках на стола. Той внимателно избута стола ми в ъгъла на стаята, далеч от хаоса, който се готвеше да настъпи, преди да се втурне обратно към другия мъж.
- И така, кажи ми, Минхуан. Защо, по дяволите, имам жена от клуба в проклетия си офис?
- Нямам отговор - каза Минхуан тихо.
Техьонг стисна челюстта си.
- По-добре, по дяволите, бързо измисли нещо - предупреди той Минхуан. Преглътнах, а ръцете ми стиснаха облегалката на стола с побелели кокалчета.
- Просто имах нужда от освобождаване - измърмори Минхуан.
- Най-лошото шибано извинение, което някога съм чувал. Не е като да си вършил поне някаква шибана работа, докато са ти смукали члена, та да не можеш да си изнесеш задника в проклетия клуб с всички останали, както изрично пише в правилата.
Техьонг завъртя врата си и аз изохках, когато чух как се пропуква.
- Но не заради това съм тук днес.
- Защо си тук? - Минхуан смело зададе въпроса на моя дон.
- Струва ми се, че чух, че напоследък има проблеми тук  - изръмжа Техьонг, докато го гледаше.
Това беше страната му, за която ме предупреждаваше, че мога да видя.
Нещо се беше случило.
- Съжалявам, сър. - Извини се бързо Минхуан.
Техьонг отвори един шкаф с документи и пусна папка на бюрото.
- Хосок откри, че от този клуб са присвоявани пари като всеки месец се изтеглят повече, отколкото са били изтеглени предишния месец. - За това бяха говорили с Хоби в кабинета му.
- Хосок вече е разговарял с Хана. Тя нямаше никаква шибана представа за какво, по дяволите, говори - каза, че само поръчва и подписва фактурите, когато постъпят, че ти си този, който се занимава с цялото счетоводство, Минхуан, така че къде, по дяволите, са останалите ми проклети пари? - Изръмжа накрая Техьонг.
- Не знам! - Изрече гласно Минхуан, а очите му се разшириха от страх.
- Глупости! - Изръмжа Техьонг. Подскочих уплашено от силата на гласа му. - Аз не съм човека с който трябва да си играеш, Минхуан. Може би ще имаш шанс да останеш жив, ако ми кажеш какво, по дяволите, се е случило или къде са отишли парите ми. Ако не получа шибани отговори скоро, ще започна да ти чупя костите една по една, докато не получа шибаните си отговори.
Очите ми се разшириха от ужас, а в гърлото ми се надигна повръщане. Преглътнах бързо, като се насилих да остана спокойен. Ако повърнех, нямаше да направя нищо друго, освен да докажа на Техьонг, че съм слаб и не заслужавам да бъда негов.
- Кълна се, сър, нямам нищо общо с това - помоли Минхуан.
Техьонг обви ръка около гърлото на Минхуан, прекъсвайки притока на въздух, докато хващаше показалеца му и го извиваше назад. Притиснах ръка към устата си, докато се давех, а звукът от счупването на пръста на Минхуан почти ме накара да повърна.
От гърлото на Минхуан се изтръгна задушаващ вик на болка.
- Сега ли искаш да ми кажеш истината, или трябва да ти счупя и средния пръст? - Изръмжа тихо Техьонг в лицето му, приличайки на едно от чудовищата от кошмарите ми.
- Не! - Изкрещя Минхуан, а лицето му беше почервеняло от болка. Техьонг го пусна и се отдръпна, като пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Очите му бяха студени, безчувствени напълно изнервени.
- Започни да говориш - изръмжа Техьонг.
- Аз присвоих парите - извика Минхуан, а от дробовете му се изплъзваха бързи, панически вдишвания. - Дължах на един човек много пари и той щеше да ме убие, ако не му ги предам...
Техьонг бързо извади пистолет от сакото си и натисна спусъка. Изкрещях в същия момент, в който куршумът мина през черепа на Минхуан, ръцете ми се вдигнаха към устата ми, докато гледах с ужас кръвта, опръскала стената и пода. Техьонг се приближи до мен, докато пъхаше пистолета обратно в сакото си. Тялото ми трепереше, докато го гледах с широко отворени, ужасени очи.

- Спокойно, малкия - опита да ме успокои той с тих и нежен глас. - Помниш ли какво ти обещах? - Попита ме той.
- Д-да - промълвих аз. Зъбите ми тракаха, цялото ми тяло трепереше.
- Никога няма да те нараня, мъниче. Но те предупредих, че ще видиш части от мен, които ще те ужасят. Това е една от тези части. - Той коленичи пред мен и постави ръцете си на коленете ми, като търкаше палците си в успокояващи кръгове по тях. Разтърси ме треперене. Почувствах студ.
- В момента съм под теб. Никога няма да се поставя в положение, в което да гледам нагоре към някого, но го правя за теб. С мен си в безопасност - закле се той.
Преглътнах силно, усещайки как повръщането се надига в гърлото ми.
- Мисля, че ще повърна - предупредих го аз.
Той бързо грабна кошчето за боклук и го постави пред мен точно навреме. Изпразних стомаха си, тялото ми се издигаше, стомахът ми се свиваше, докато повръщах всичко, което бях ял за закуска тази сутрин.
След като приключих, Техьонг остави кофата за боклук настрана и внимателно ме издърпа от стола. Обгърна раменете ми с ръка и ме изведе от стаята. Хоби чакаше отвън с още трима мъже.
- Почистете го. Отърви се от тялото - тихо нареди Техьонг. - Трябва да го прибера вкъщи.
Хосок му кимна веднъж, преди да се вмъкнат в стаята, като никой от тях не ми хвърли поглед. Чух как ключалката щракна зад мен, за да не допусне никой да влезе. Техьонг коленичи и ме вдигна на ръце, изнасяйки ме през задния вход, където като по чудо ни чакаше колата.

Той ме настани на пътническата седалка и аз гледах как взема ключовете за колата от един мъж в напълно черен костюм със слушалки. Кимна веднъж на мъжа, преди да заобиколи капака на колата и да се вмъкне на шофьорската седалка.
- Страхуваш ли се от мен? - Попита тихо няколко минути по-късно Техьонг.
Преглътнах, ужасен да отговоря, но в същото време ме беше страх и да не отговоря. Облизах сухите си устни и кимнах с глава към него.
- Да - прошепнах, а гласът ми се пречупи в единствената дума.
Техьонг стисна ръцете си около волана. Изтръпнах. Той накара пръстите си да се отпуснат, преди да ме погледне.
- Ще ти докажа, че никога не трябва да се страхуваш от мен - каза той тихо, защото никога няма да те нараня, Чонгкук. Ти си мой, за да те защитавам и да се грижа за теб. - Той стисна челюстта си, преди да я отпусне, взирайки се в магистралата пред нас. - Само ме остави да те закарам до вкъщи и ще ти докажа, че аз съм единственият мъж на този свят, от когото никога няма да се страхуваш - закле се той.