Stolen beauty /Открадната красота

Глава 3

****Техьонг****

Тази сутрин, след като, бях сложил на леглото за него един обикновен чифт дънки и удобна, семпла риза и бельо, събудих Чонгкук. Бях отишъл вчера, преди да се върна от срещата си, да му ги купя, за да има какво да облече днес, докато пазаруваме. След като му дадох указания да си вземе душ и да обуе удобните джапанки, които бях купил, дадох инструкции как да стигне до офиса ми. Той имаше много строги инструкции да ме намери, за да можем да пазаруваме и след това да обядваме, докато седнем с адвоката ми и подпишем договора си, за да го направим официално мой подчинен, а мен - негов господар.
Това, че още нямаше шибан нашийник на врата си, ме убиваше отвътре. Той беше толкова послушен, толкова мил. Душата му беше напълно недокосната от мрака и аз исках да го запазя такъв колкото се може по-дълго. Исках да бъда единственото чудовище в живота му.
Не знаех какво е, но в момента, в който очите ми срещнаха тези красиви, кафяви очи, бях засмукан от него. Дълбоко в мен се раздвижи нещо, което дори не знаех, че съществува - което мислех, че е изгоряло и се е втвърдило и овъглило с възрастта и гадното детство.
Грижа.
За първи път от много дълго време ми пукаше за някой друг, освен за брат ми.

И този някой се оказа един от подчинените в клуба, който притежавах. Майната му, само мисълта, че някой друг мъж или жена го вижда така уязвим и не се грижи за него, както би трябвало, караше вените ми да пулсират от ярост, че ми беше трудно да мисля.

Хоби ми подаде папка с документи.
- Физически копия на разходите и печалбите на BDSM клуба - каза ми той.
Отворих я и погледнах графиката пред мен.
- Помислих, че е необходимо да бъде представено на вниманието ти. Ако прегледаш предишните месеци на изминалата година, можеш да видиш къде някой бавно е теглил пари от печалбите, опитвайки се да ги предаде като разходи. Приложил съм и фактури за всички предишни поръчки - нищо ново не е поръчано - информира ме той. - И всички промени в цените на артикулите не са драстични - не са достатъчни, за да покрият тези липсващи пари.
"Някой се опитва да ме надхитри, по дяволите", помислих си аз. Ако не беше такава болка в задника, с която трябва да се справям, честно казано, щеше да е донякъде забавно.
Имах очи и уши навсякъде и те винаги отнасяха всички притеснения до Хосок - моя заместник. След това той събираше необходимата информация, от която се нуждаех, преди да постави въпроса на моето внимание. Беше задълбочен и бърз в получаването на достъп до всичко, което му беше необходимо.
Дори ако това означаваше, че трябва да удря тела или да отвлече някого, за да получи отговорите си.