Stolen beauty /Открадната красота

Глава 5

****Чонгкук****

Техьонг сложи ръка на долната част на гърба ми, докато ме водеше по-нататък по коридора, в който се намираше спалнята му. Нямаше обаче други врати, които да виждам.
С изключение на една.
Техьонг спря пред нея.
- Обещах ти да свършиш по-късно, нали? - Попита ме той.
Нервно облизах устните си и му кимнах.
- Да - потвърдих аз.
Той пъхна ключа в ключалката и бутна вратата. Стаята беше изпълнена в наситено червен цвят, всички мебели сами по себе си бяха черни. Приличаше на стая на болката, но аз знаех как работи всичко - бях научил всичко през последните три години, в които бях принуден да бъда подчинен.
Техьонг влезе зад мен и затвори вратата след себе си, като я заключи обратно.
- Няма да правя нищо напрегнато с теб - каза ми той, когато се обърнах с лице към него. - Във всеки случай не точно сега. Трябва да изградя доверието ти в мен, а за да го направя, отначало трябва да не бързам с теб. Нямаш нищо против това нали?
- Да - отговорих му.
Боже, разбира се, че бях съгласен с това. Исках този мъж по всеки начин, по който той ми позволи да го имам.  Но от три години не бях изпитвал влечение към нито един човел, но бях силно привлечен от Техьонг и исках да направя всичко, което мога, за да бъде щастлив.
- Нямаш ли нищо против, малкия, или имаш нужда от повече време, за да свикнеш с мен извън тази стая? - Попита ме Техьонг.
- Всичко е наред - уверих го аз.
Той скъси разстоянието между нас и хвана брадичката ми, като се наведе, за да постави целувка в ъгълчето на устните ми. Майната му, обичах да го прави. Беше толкова нежен жест.
- Съблечи се и заеми подчинено положение - нареди той, когато ме пусна, а гласът му спадна с няколко октави, като при това плавно го задълбочи още повече.
Всяка част от тялото ми пулсираше за неговото докосване, за греховната му уста, която да ме погълне.
- Да, господине - тихо потвърдих аз.
Той се премести около мен, ръката му се плъзна по бедрото ми, след което ръката му се отдръпна напълно от тялото ми. Бях в процес на сваляне на ризата си, когато чух, че отваря едно чекмедже. Облизвайки устни в очакване, бързо свалих останалата част от дрехите си. Бързо ги събрах и започнах да ги сгъвам, както бях виждал повечето други подчинени да правят с господарите си, но дълбокият глас на Техьонг ме спря.
- Защо сгъваш дрехите си, малкия?
Нима се бях объркал?
Преглътнах притеснено, изведнъж станах напълно несигурен в себе си.
- Аз, сър, обикновено... - заекнах.
Техьонг мълчаливо протегна ръка за дрехите ми. Преглъщайки нервно, аз бързо му ги подадох. Той ги хвърли в обикновен черен кош.
- Там отиват дрехите ти - каза ми той, докато аз бързо паднах на колене в подчинено положение, с наведена надолу глава, с очи на пода, с ръце, стиснати в скута ми, готов да бъда закопчан с белезници, макар че обикновено вече бях закопчан с ръце зад гърба си.
- Имам баня, свързана с тази стая - информира ме Техьонг. - Ще извърша последващи грижи в банята и в тази стая, а ако след това все още се чувстваш потиснат, тогава ще продължа последващите грижи в останалата част от дома ни, докато отново се почувстваш в правата си.
Нашият дом.
Сърцето ми прескочи един удар в гърдите ми при думите му.
- Вдигни брадичка - нареди Техьонг.
Бързо вдигнах лицето си, гледайки красивия мъж пред мен. Той бавно разкопча копчетата на ризата си, като бавно разкриваше пред мен това съвършено, мускулесто тяло, а татуировките му ме дразнеха. Исках да оближа всеки сантиметър от тялото му.
Но щях да го направя само с негово разрешение.
- Позата ти на подчинен ще бъде малко по-различна от това, което си свикнал да виждаш и правиш - информира ме той. - Обичам очите ти - бузите ми пламнаха, - и искам да са върху мен, когато си под мен. В тази стая и по време на всеки друг сеанс с мен може да си мой подчинен, но все още си ми равен, ясно ли е?
- Да - казах му.
- Добро момче - похвали ме той, докато сваляше ризата си и я хвърляше в кошчето. След това панталоните му също отидоха там и аз облизах устни, без да мога да се сдържа, докато го гледах. Този мъж беше съвършен - всъщност отвъд съвършенството.
Беше изваян като бог.
- Коя е твоята безопасна дума? - Попита ме той.
- Лилаво, господине - отговорих мигновено.
Той кимна веднъж.
- На леглото по гръб - тихо заповяда той.
- Да, сър. - В тази стая знаех, че ще ми се струва, че много повтарям, но всяка команда трябваше да бъде последвана от отговор. Това беше правило и то даваше на моя дом да разбере, че съм добре и че разбирам какво иска от мен.
Бързо се изправих на крака и се насочих към голямото легло с балдахин в стаята. Легнах на средата на леглото по гръб, точно както той ми беше казал. Тялото ми потрепери под горещия му поглед, когато той най-накрая свали слиповете си, оставяйки великолепното си тяло най-накрая напълно голо пред мен.
Гледах го как грабва някакво въже от края на леглото, което не бях забелязал.
- Това добре ли е? - Попита ме той.
- Въжето е наред, сър - уверих го аз.
Той се придвижи към таблата на леглото, като първо завърза въжето за китката ми, преди да го върже за стълба. Направи същото и с другата ми китка, преди да хване брадичката ми и да накара очите ми да се свържат с неговите.
- Добре ли си?
- Да, господине - отговорих бързо. Усмихнах се нагоре към него. Знаех, че е загрижен, тъй като никой досега не беше отделял време да разбере с какво съм добре и с какво не, но наистина бях добре. Той се държеше толкова нежно. Това не беше нищо в сравнение с това, което бях преживял преди с други господари.
- Това е леко в сравнение с това, с което съм свикнал, сър - казах му честно.
Той изръмжа тихо, а хватката му за миг се затегна, преди да се насили да я отпусне. Преглътнах нервно.
- Следващия път, когато споменеш за престоя си с друг дом, докато си в тази стая с мен, ще те напляскам до степен, в която ще се мъчиш да седнеш на перфектното си, малко дупе, разбираш ли?
Преглътнах шумно.
- Разбрах, сър. - Поех си въздух. - Съжалявам, господине - извиних му се.
Очите му омекнаха, докато прокарваше палеца си по челюстта ми.
- Просто се опитвах да ви покажа, че съм наред и че мога да се справя с това, което правите, сър.
Той въздъхна, а ревнивата ярост почти веднага напусна очите му. Освободи брадичката ми и нежно погали бузата ми.
- Такъв сладур- каза той тихо. Бузите ми се оцветиха в червено при сладките му думи. - Никога не се променяй, мъниче.
- Няма да се променя, сър - обещах му.
Той ми се усмихна, преди да се придвижи до краката ми. Върза по едно въже около всеки от глезените ми, преди да разтвори краката ми и да ги завърже за последните две стойки на леглото.
Официално бях напълно отворен за него и оставен на неговата милост.
И това ми харесваше.
- Повярвай ми - каза той тихо, докато пълзеше на леглото и се наведе между краката ми.
Изстенах, гърбът ми се изви, а очите ми се затвориха, когато той плъзна езика си по дължината ми.
- О, господи - изхлипах, докато обгръщах с ръце въжетата и леко ги дърпах. Ръцете му се плъзнаха по корема ми надолу, а след това притисна ръцете си към бедрата ми, стискайки меката плът там.
Езикът му се заигра с главичката на члена ми, преди да засмуче леко. След това вкара два пръста в мен. Езикът и пръстите му опустошаваха всичко в мен.
- Свърши, когато усетиш оргазъм - каза ми той, гласът му беше груб и дрезгав, вибрираше между краката ми. Изкимтях. - Не смей да се сдържаш пред мен.
Сигурен съм, че нямаше нужда да ми се казва два пъти.
Няколко мига по-късно свърших силно, като едва устоях на желанието да изкрещя името му, знаейки, че това ще ми донесе наказание. В тази стая Техьонг беше сър. Името му не се произнасяше тук.
Той премести тялото си върху моето, като облизваше устните си, докато го правеше. Изстенах при тази гледка.
- Имаш толкова добър вкус, мъниче - изръмжа той.
Извих гръб, стягайки ръце около въжетата, докато той лесно навлизаше вътре в мен. Той плъзна ръцете си под гърба ми и притисна главата ми в ръцете си, докато бавно люлееше телата ни едно към друго, без да увеличава темпото или силата на тласъците си.
Загубих броя на пътите, в които свършвах. Стене и скимтях, защото всичко там долу беше прекалено чувствително. Той ме хвана за косата. Отворих очи, за да го погледна.
- Не забравяй безопасната си дума - изръмжа той. - Но ти си добро момче, малкия. Можеш да понесеш това.
Облизах устните си и кимнах с глава.
- Мога да издържа, господине - изпуснах дъх и извих гръб, когато свърших отново.

- Добро момче - изръмжа той.
Той издигна тялото ми до нови висоти, доставяйки ми удоволствие, за което не съм и подозирал. Той беше майстор на контрола, никога не увеличаваше или намаляваше скоростта на бедрата си, никога не променяше ъгъла на бедрата си. Той просто продължаваше да удря онова място в мен, което ме караше да се въртя около него.
-Господине, м- моля ви - промълвих, докато той изтръгваше от мен още един оргазъм. Не бях сигурен колко още от това мога да издържа.
Т

ой посегна между нас и раздвижи ръка по дължината ми. Изкрещях, зрението ми за момент побеля, а ушите ми зазвъняха докато свършвах за пореден път. Хвърлих се на леглото, не можех да си поема дъх, а главата ми се замая.
Той се измъкна от мен и бързо развърза въжетата, след което ме придърпа към тялото си, притискайки ме до себе си.
- Почивай - тихо нареди той.

~*~*~

Измънках в знак на протест, когато Техьонг вдигна изтощеното ми тяло от леглото, притискайки ме до гърдите си.
- Сър - промълвих.
- Техьонг - поправи ме той. - Няма да правим сеанс. Това е последваща грижа - каза ми той.
Уморено се взирах в него с объркване.
- Но ние сме в стаята за игри - промълвих объркано.
Той кимна.
- Това ми е известно, малкия. Но ние не сме на сесия. Само когато действаш като мой подчинен, ще ме наричаш сър - напомни ми той.
- Добре - прошепнах аз, като опрях глава на рамото му и затворих очи, подготвяйки се да му позволя да се грижи за мен.
- Такова добро момче - прошепна той. Малка усмивка наклони устните ми.
- Харесва ми да те правя щастлив - измърморих сънливо, а умореният ми мозък вече не използваше филтъра си. Бузите ми изгоряха от думите.
Техьонг допря устни до челото ми в отговор. Той влезе във вана тип джакузи, подобна на тази в банята ни. Отпусна се във водата, като ме държеше в скута си.
- Почини си още малко - каза ми той. - Държа те. Ще се потопим тук за малко, за да отпуснем мускулите ти.
Притиснах се по-близо до него, като затворих очи и положих глава на рамото му.
- Толкова си добър с мен - прошепнах аз.
Той въздъхна.
- Аз просто се грижа за теб. Мразя да чувстваш, че този вид грижа е привилегия. - Той притисна устни към върха на главата ми. - Но възнамерявам да променя това - обеща той. - Искам да се научиш да очакваш това от мен, мъниче.
В отговор само се сгуших по-близо до него, а от устните ми се изтръгна прозявка. Бях толкова уморен.
Той хвана ръката ми в своята под водата, преди да се отпусне по-дълбоко под водата, а ръката му се стегна около кръста ми.
- Почивай - тихо ми нареди той.
Сигурен съм, че не трябваше да ми казва втори път.