Stolen beauty /Открадната красота

Глава 14

****Чонгкук****

Болезнен стон се изплъзна покрай устните ми, докато бавно обръщах глава. Болката пулсираше в задната част на черепа ми и аз изсъсках, протягайки ръка, за да го притисна.
- Спокойно, мъничe. - Мекият глас на Техьонг прозвуча до мен. - Имаш травма на главата.
Бавно отворих очи. Осветлението в стаята беше слабо, светеше само една лампа в ъгъла, за което бях благодарен. Облизах сухите си устни.
- Вода? - Попитах, а гласът ми беше малко дрезгав.
Техьонг бързо се изправи от стола, на който седеше и се запъти към мивката, където взе бутилка вода и сламка. След като пъхна сламката вътре, той се приближи до мен и постави сламката до устните ми. Жадно изпих водата, а гърлото ми беше толкова възпалено, че го чувствах като раздрано.
След като свърших, Тае изхвърли празната бутилка и сламката в кофата за боклук, преди да седне на ръба на болничното легло, на което лежах, и да обърне тялото си с лице към мен.
- Как се чувстваш? - Попита ме той.
Повдигнах рамене.
- Главата ме боли - казах му честно. - Но иначе се чувствам добре.
Челюстта на Техьонг се сви, но докосването му беше нежно, когато протегна ръка към косата ми.
- Баща ми е наредил да те убият - каза той тихо.
- Знам. - Поех си дълбоко дъх. - Теянг ми каза, когато дойде да ме убие. - Преглътнах трудно. - Той искаше да...
Не успях да довърша изречението си. Затворих очи, вдишвах успокояващо, опитвайки се да забавя бушуващото си сърце. Страхът и отвращението се плъзнаха по вените ми.
- Знам, малкият ми - каза Тае тихо. - И ако не беше убил първи кучият син, щях да го направя заради теб - закле се той. - Никой не те докосва и не се отървава от това. - Той прокара пръсти по бузата ми, успокоявайки ме. Той хвана брадичката ми. Отворих очи и го погледнах нагоре. - Съжалявам, че не успях да те защитя.
- Ти все пак дойде - казах тихо. Протегнах ръка, за да прекарам върховете на пръстите си по челюстта му. - Ти се върна у дома заради мен.
- Винаги ще се прибирам заради теб, мъниче. Винаги, когато имаш нужда от мен, ще бъда тук - закле се той. - Но баща ми? Той ще си плати за това - обеща Техьонг, а в думите му се долавяше ниско, заплашително ръмжене.
Взирах се в него с ужас. Той не можеше да се обърне срещу семейството си за това.
- Техьонг, не можеш да убиеш баща си.
Очите му блеснаха опасно.
- Гледай ме, малкия. - Преглътнах. - Той се изгаври с теб изгаври се с това, което е мое. Осмели се да ме прескочи и ще си плати. - Той се наведе, докато лицето му се оказа само на сантиметри от моето, а ръката му все още държеше брадичката ми. - Аз не съм добър човек, Чонгкук - напомни ми той. - Ръцете ми са изцапани с кръв, макар че не можеш да я видиш. Убивал съм хора и за по-малко. - Страхът заседна в гърлото ми. - Когато приключа с баща си, ще изглеждам така, сякаш съм се къпал в кръвта му.
„Никога няма да те нараня." Предишните му думи към мен звучаха в главата ми и аз се вкопчих в тях с отчаяние.
Прокарах очи по лицето му.
- Все още ли обещаваш, че никога няма да ме нараниш? - Попитах го тихо.
Той ми кимна, като се наведе и леко допря устните си до моите. Въздъхнах доволно, а тялото ми се отпусна още повече в болничния матрак под мен.
- Това е обещание, което винаги ще спазвам, мъниче. Дори и да ме предадеш, никога няма да те нараня - закле се той.
Намръщих се към него. Никога не бих могъл да предам този човек. Той ми беше дал живот.
Протегнах ръка нагоре, докоснах бузата му и прокарах палец по скулата му.
- Техьонг, никога не бих ти обърнал гръб и не бих могъл да го направя - казах му честно. Устните му потрепнаха от малка усмивка. - Ти си ми дал толкова много. Най-накрая съм свободен и мога да бъда себе си. - Преглътнах трудно, следващите ми думи почти заседнаха в гърлото ми, но никога нямаше да скрия нищо от него, дори ако това можеше да го накара да си тръгне от мен. Но нямаше връзка между един подчинен и неговия доминант, ако нямаше честност между двамата. - Почти съм сигурен, че се влюбвам в теб - признах хрипливо.
- О, малкият ми - въздъхна той, докато улавяше устните ми със своите и ги поемаше в бавна, дълбока целувка, която разкъсваше душата ми, но същевременно я събираше отново. - Ще пазя тези думи завинаги - обеща той.
- Моля те, не се чувствай така, сякаш трябва да ми го отвърнеш заради мен - помолих го аз. Предпочитах да не каже нищо, отколкото да ме излъже, за да защити чувствата ми. - Аз просто... Честността е важна и исках да знаеш това.
Техьонг хвана ръката ми в своята и целуна дланта ми.
- Не съм сигурен дали съм способен да обичам някого - каза ми честно той, а очите му се спряха на моите. Аз облизах устните си. Очите му се фокусираха върху тях за миг, преди отново да се фиксират върху моите. - Но обещавам винаги да те ценя и да се грижа за теб - да бъда това, от което имаш нужда, по най-добрия начин - закле се той. Той си пое дълбоко дъх. - Възпитан съм да бъда хладнокръвен убиец, малкия - нищо повече. Толерирам майка си от уважение, но ти си първият човек, към когото проявявам някаква грижа и чувства, откакто бях малък.