Stolen beauty /Открадната красота

Глава 17

****Чонгкук ****

Юнги седеше до мен на масата за вечеря, но когато госпожа Джуди го попита дали иска нещо за ядене, той само просто поклати глава към нея. Аз се намръщих към него, но си замълчах. Той беше много намръщен и мрачен човек и това, честно казано, ме изнервяше. Беше трудно да се прави каквото и да било с него.
Въздъхнах, извадих телефона си и избрах контакта на Техьонг, като му изпратих съобщение.

Колко време още?

Бодигардът ти ме изнервя.

Той е много мълчалив и мрачен.
-Чонгкук

Усмихнах се на госпожа Джуди, докато тя поставяше вечерята ми пред мен с чаша сок от червена боровинка и две бутилки вода.
- Строги инструкции от Техьонг - обясни тя, когато погледнах чашата с боровинков сок. - Той каза, че тази сутрин не си пил нищо.
- Благодаря ви, госпожо Джуди.
Тя ми се усмихна, преди да си тръгне. Телефонът ми извибрира в ръката ми и аз го отключих, за да видя съобщение от Тае.

Още няколко часа, мъниче.

И той не е там, за да бъде най-добрият ти приятел, а да те пази.

Запомни това.
-Техьонг

Въздъхнах и заключих телефона си, като реших да отговоря по-късно, за да мога да хапна вечерята си. Всъщност бях доста гладен, а и печеното в гърне, картофеното пюре и зеленият фасул миришеха адски добре в този момент.
Стомахът ми изръмжа в знак на съгласие, докато вдигах вилицата си. Натъпках една хапка в устата си, но вкусът веднага накара стомаха ми да се свие. Задъхвайки се, бързо скочих от масата и се втурнах към най-близката баня. Юнги бързо затвори вратата и си представих, че стои пред нея, докато изпразвам стомаха си, а апетитът ми вече бе напълно изчезнал. Изстенах от дискомфорт, когато стомахът ми отново се сви.
- Дръпни се! – Чух Тае да вика. Вратата се отвори миг по-късно, но нямах възможност да го погледна, преди отново да ми стане лошо. Ръцете му ме обгърнаха, тялото му се сви върху моето, докато шепнеше меки, успокояващи думи в ухото ми.
Когато най-накрая приключих с изпразването на стомаха си, протегнах ръка напред и пуснах водата в тоалетната, като след това вдишвах дълбоко. Техьонг мълчаливо ме държеше в прегръдките си, давайки ми момент да се съвзема.
- Мислех, че няма да свършиш още няколко часа - успях да измънкам накрая. Но бях в шибан екстаз, че той е тук, защото се чувствах като парцал.
- Мъниче, казах ти, че ти си ми първи приоритет. Юнги ми писа, че ти е лошо. Веднага дойдох.
Погледнах ръцете му, които бяха обвити около кръста ми, забелязвайки петната от кръв по черната му риза. Бавно вдигнах поглед към красивото му лице, прокарвайки очи по чертите му.
- Съжалявам - извини се той, изглеждайки истински притеснен, - нямах време да се преоблека - обясни.
Не казах нищо в отговор. Просто облегнах глава на гърдите му, а очите ми се затвориха.
- Можеш ли да ме заведеш до нашата стая? - Попитах го тихо. - Страхувам се, че ако се опитам да ходя, ще повърна отново.
Без да каже нито дума, Тае плъзна ръце под мен и ме повдигна на гърдите си, преди да се изправи от пода. Той ритна леко вратата с крак. Юнги послушно я отвори и мълчаливо ни последва, докато Техьонг ме носеше по стълбите към нашата стая.
- Измий си зъбите и се изкъпи, мъниче- тихо нареди Тае, докато ме внасяше в стаята ни. - Когато приключа с това, което правя, ще донеса малко супа и крекери в стаята ни и тогава ще помоля д-р Уилям да те прегледа, добре ли е?
- Добре - отвърнах аз.
Техьонг се наведе и притисна устни към бузата ми. След това постави телефона ми на стъпалото, което водеше към ваната.
- Очаквам отговор от теб, ако ти изпратя съобщение или ти се обадя - каза ми той.- Единственото извинение, което ще имаш, е ако си заспал - предупреди ме той.
- Ще отговоря, ако съм буден - обещах аз.
Той допря устни до челото ми, преди да отиде до изхода на банята, като ми хвърли последен, притеснен поглед през рамо, преди да излезе от банята и да затвори вратата след себе си. С лека въздишка си измих зъбите, след което се съблякох и влязох във ваната. След като ваната се напълни, изключих водата и се отпуснах назад към стената на ваната, като се свих настрани, а от устните ми се отрони прозявка.
Очите ми се затвориха от само себе си и аз заспах дълбоко.