Stolen beauty /Открадната красота

Глава 2

****Чонгкук****

Стигнахме до голямо имение, почти като замък, но не чак толкова голямо. Взирах се в него изумен, че той живее така.
Колко богат е този човек?
- Събуй тези обувки - нареди той, докато слизаше от колата.
Намръщен от объркване, аз направих каквото ми каза, като посегнах да развържа всички каишки на петите, преди да ги смъкна от краката си, без да мога да спра въздишката на облекчение, която напусна устните ми, докато раздвижвах пръстите на краката си. Краката винаги ме боляха, когато носех тези ужасни обувки, но нямах избор. Това беше изискване. Изтръпнах от шок, когато Техьонг внезапно отвори вратата ми, като след това коленичи. Преглътнах шумно, когато той протегна ръка и хвана единия ми крак, гледайки го с намръщено лице и лек гняв в очите, който ме накара да бъда изключително предпазлив към него.
- За краката ти не са се грижили както трябва - измърмори той с неудоволствие. Поклащайки глава, той плъзна ръце около мен и ме вдигна от колата, носейки ме отново на гърдите си. - Утре ще ти насроча сеанс с масажистка, за да отпуснем добре тялото ти и да се погрижим за краката ти. Имаш мехури.
О, Боже, този мъж.
- Свикнал съм с тях - казах му честно. Той стисна челюстта си.
- Не разбирам доминантите, които не полагат грижи след това. Това е токсично. - Устните му се намръщиха.Той ме понесе нагоре по стъпалата и един пазач отвори вратата. Без да каже нито дума, Техьонг прекрачи прага, все още носейки ме.
- Нямам нищо против да ходя - казах му тихо.Той поклати глава.
- Не и с тези мехури на краката ти. - Обърна се към стълбите и ги изкачи, за да стигне до второто ниво. Зави по един коридор и отиде до последната врата вляво. Тя беше обзаведена в тъмни и кремави тонове и миришеше точно като него.
- Ще делиш една стая с мен, освен ако не ти е неудобно. - Поклатих глава. Бях използван толкова много през последните години, че нещо толкова просто като споделяне на стая не би ме притеснило ни най-малко.
- Аз съм мъж, който обича секса, малкия. - Преглътнах, а устата ми изведнъж стана изключително суха.
- Но ако чувстваш, че си или прекалено уморен, или не си в подходящото психическо състояние за това, всичко, което трябва да направиш, е да кажеш "не". Аз ще те изслушам и няма да бъдеш наказан. Понякога работата ми като доминант ще бъде нещо повече от това просто да се чукам с теб, когато пожелая. Тя включва и това, че в някои дни ще трябва да се грижа за теб, и аз съм нормален и осъзнавам това. - обясни ми.
Той ме постави да седна в леглото му, преди да смъкне вратовръзката си от кръста ми и да я хвърли в коша, после свали сакото, което носех, от раменете ми.
- А тази вечер смятам да се погрижа за теб, защото не са се грижили за теб от - каза три години, да?
Кимнах, преглъщайки трудно. Искаше ми се да плача. Не можех да си спомня кога за последен път на някого му е пукало за мен.
- Нямаш нищо против да се грижа за теб, нали?
Кимнах с глава, но не забравих да отговоря устно. - Да - казах му.
Той ми се усмихна.
- Добро момче. Оценявам факта, че не е нужно да ти напомням да използваш гласа си.
Не можех да се спра да не му се усмихна. Никога преди не бях наричан добро момче и душата ми се стопли, когато разбрах, че му доставям удоволствие. Той изненадващо ми се усмихна в отговор, като посегна да разтрие долната ми устна. Дъхът ми застина в гърлото.
- Трябва да се усмихваш повече - каза той тихо.
Без да ми даде възможност да се възстановя от шока от сладките му думи, той започна да ме съблича. Захвърли дрехите настрани.
- Утре ще ходим по магазините и ще ти купим по-прилични, удобни дрехи - информира ме той. - Нямам нищо против каквото и да е... - започнах аз, като не исках  да харчи излишни пари за мен. Той притисна пръста си към устните ми, за да ме накара да замълча. Преглътнах, като едва устоях на желанието да прокарам език по пръста му.
- Никакви оплаквания или протести - нареди той.
Кимнах с глава. - Добре - прошепнах. Той бързо се съблече и се придвижи към масивната баня, която беше свързана със стаята му. Мълчаливо го наблюдавах - наблюдавах как мускулите на тялото му се напрягат при всяко негово движение. Никога не съм знаел, че гърбът на един мъж може да бъде толкова възбуждащ, но той определено беше такъв и честно казано, ме накара да го желая. Никога досега не бях жадувал за мъж - не по този начин - и определено не с тази първична, отчаяна нужда, която ме обземаше при вида му. Той се върна към леглото, без дори да се замисли за голотата си. Боже, беше прекрасен. Мастилото се разстилаше по кожата му в сложни татуировки, а той беше толкова мускулест. А начинът, по който коремната му преса се огъваше? Вените, които се открояваха на ръцете му? Боже, исках да бъда чукан от него отново и отново.
- Трябва да си взема бърз душ. Напълнил съм джакузито за теб и искам да се потопиш, докато се върна от срещата си, за да дойда да те взема. Ясно ли е?
- Да - отговорих му. Малка усмивка докосна устните му от послушанието ми, той се наведе и ме вдигна от леглото.
- Не искам да стоиш на краката си - каза ми той. - Използването на тоалетната е изключение, но иначе не стъпвай на тях. Краката ти трябва да се излекуват.
Кимнах в отговор. Това ли е чувството, когато те глезят? Беше толкова хубаво, но ми беше и толкова трудно да го осъзная. Единственото, което знаех, че трябва да правя, беше просто да изпълнявам заповедите му и да се надявам, че той ще ме предпази от пълно объркване. Той ме сложи във ваната с джакузи. Не можех да спра тихата въздишка на задоволство, която напусна устните ми. Боже, струите и водата бяха толкова невероятни. Не можех да си спомня кога за последен път наистина съм се къпал така. Той притисна устни към челото ми за момент, шокирайки ме адски много, преди да влезе под душа. Никога не бях виждал мъж да се къпе толкова бързо, но той излезе след няколко минути. И не се срамувах да кажа, че направих всичко възможно да го наблюдавам. Начинът, по който водата се стичаше по кожата му, ме караше да изгарям от желание да се докосна при вида му. Члена ми пулсираше.
- Остани във ваната - нареди той, докато подсушаваше косата си с кърпа, а останалата част от тялото му все още блестеше от водата.
- Ще го направя - уверих го аз. Той излезе от стаята, оставяйки ме да се занимавам с мислите си. Скоро заспах, изтощението натежа в съзнанието ми, а събитията от деня ме приспаха дълбоко.