Stolen beauty /Открадната красота

Глава 8

****Чонгкук****

  Теянг ми кимна веднъж за поздрав, преди да отвори вратата на кабинета на Техьонг и да ми позволи да вляза вътре. Усмихнах му се топло, преди да вляза, а очите ми веднага откриха ТеТе. Той седеше зад бюрото си, а сакото му беше хвърлено небрежно на един от столовете от другата страна на бюрото. Косата му беше разбъркана и изглеждаше, меко казано, ядосан.
Когато вратата се затвори зад мен, той ме погледна и очите му леко омекнаха.
  - Здравей, малкия. - Той се облегна на стола си и изкриви пръст в знак на "ела тук". Послушно се придвижих напред, а той ме хвана за бедрата и ме издърпа в скута си, за да се разположа върху него. Ръцете му се плъзнаха под гърба на ризата ми, а дланите му се плъзнаха по гладката кожа на гърба ми. Едва се сдържах да не изстена от блаженство.
  - Добре ли си? - Попитах го.
Той въздъхна, като отпусна глава назад и затвори очи. Намръщих се.
  - Просто се справям с някои неща - каза ми той. - Как спа?
Повдигнах рамене.
 - Добре - казах му. Бях спал през останалата част от деня и през цялата нощ, като се събудих само за да се увери Тае, че съм вечерял вчера. - Ти изобщо дойде ли да си легнеш снощи?
Той поклати глава.
  - Припаднах тук, в офиса - каза ми той. - Работих почти до три часа тази сутрин, преди числата в документите да започнат да се събират.
Повдигнах ръка и прокарах пръсти през косата му, харесвайки колко е мека. Той изстена, докато затваряше очи, а ръцете му се плъзнаха още по-нагоре по гърба ми.
  - Чувствам се невероятно, мъниче.
Правих това известно време, усещайки как тялото му бавно се отпуска под мен, докато леко почесвах скалпа му. Ръцете му обикаляха по гърба ми, като и двамата се успокоявахме взаимно.
  - Майната му - изрече той внезапно и отвори очи. - Имаш нужда от закуска.
  - Ти също - казах му. Той повдигна вежди към мен. Бузите ми пламнаха. Това звучеше почти като заповед, което определено беше превишаване на границите. - Моля? - Попитах го. Малка усмивка наклони устните му, като не откъсваше поглед от лицето ми. - Снощи почти не си спал - напомних му аз. - Ще те помоля да закусиш с мен, може ли?
Той въздъхна, преди устните му отново да се наклонят за миг.
  -  Да, мъниче, ще закусвам с теб. - Погледнах го и усмивката му се разшири. Той потупа дупето ми. - Стани - заповяда той.
Изправих се от скута му и гледах как и той се изправя. Оправи ръкавите на черната си риза, преди да хване ръката ми в своята и да ме изведе от офиса, заключвайки вратата след себе си.
  - Никой да не влиза в кабинета ми - нареди Техьонг на Теянг. - Ако спорят с теб, кажи ми. Ще дойда да се погрижа за това.
  - Да, сър - отговори той с едно кимване на главата.
Техьонг стегна ръката си около моята и ме поведе по коридора към стълбите.
- След като закусим, искам да ти покажа някои от нещата, които можеш да правиш тук - каза ми той. Погледнах нагоре към него, преди да погледна отново надолу към пода, наблюдавайки стъпките си, докато слизахме заедно по стълбите. - Не знам какво обичаш да правиш, но имаме библиотека, вътрешен и външен басейн, джакузи, градина, през която можеш да се разхождаш, а също и фитнес зала.
Почесах се по носа при мисълта за фитнес зала. Техьонг се засмя, забелязвайки намръщеното ми изражение.
  - Аз тренирам там всяка сутрин, преди да се събудиш - каза ми той. - Ако искаш, мога да те събудя някоя сутрин, за да можеш да тренираш с мен. - Намръщих се на тази идея. - Това е полезно не само за физическото, но и за психическото ти здраве. - Той ме погледна, щом стигнахме до долното стъпало. - Искам да започнеш да тренираш.