Слънцето трепти и играе (завършена)

Част2. Еновденски неволи. Утрото преди Еньовден.

-Лоша работа е това, Денице - каза баба Неда, като чу разказа на момичето - Лоша е, а и оня мъж е лош човек, няма да се примири, а ще се настърви от думите ти и да знаеш той е способен да те зачерни, даже на живота ти да посегне...

-Не можех да му мълча, бабо Недо - наведе очи към ръцете си Деница.

Сплела бе пръстите си, за да не личи как треперят.

-Все една файда, дъще, дали ще мълчиш или не. Той, Дяволът му е взел акъла и твоите думи няма да хваната корен там, колкото и да са прави...

-Не знам какво да сторя...

-Да се махнеш трябва. Друго няма какво.

-Къде да ида, бабо Недо? У дома... пак съм самичка... Кой знае какво може да му дойде наум да стори... Може и къщата да запали... А и трябва някъде да работя, та да има с какво да живея...

-Наистина може да идеш в града, ако искаш. Имам едни заделени пари, ще ти ги дам да се наредиш там, пък като можеш, ще ми ги върнеш...

-До Еньовден съм се цанила при чорбаджията. Няма как да не си спазя думата, че може да рече и да не ми плати. Пък след това...

Деница оброни глава на гърдите си. Не ѝ се ходеше в града. Целият ѝ живот бе свързан с планината. Чувстваше се тук на мястото си. Мечтаеше си за семейство и за дечица, ала кой ли щеше да я вземе така, гола и боса, с една полу-срутена колиба за зестра. Само с хубост не ставаше. Хората бяха бедни, не им трябваше още едно гладно гърло да изхранват.

-Помисли си, Денице... Умна си ти, хубава си. Ще се уредиш в града, прав е оня мискинин, дето те задява!

-Тук ми е сърцето, бабо Недо. И при кой ще идва в града? Тук поне тебе имам, близка си ми, а там? Ще ме смачка оня живот, а и не ща тоя Вълко да победи, да ме пречупи, да ме изгони... Не е редно тъй. А ако говоря с Хаджи Нено?

-Не знам, дъще... Мъж е той, чорбаджията. Зад сина си ще застане, да знаеш! Ако искаш тук ела след Еньовден, при мен да живееш. Имаш ръце и очи за моя занаят, ама това е самотна работа, Денице! Няма мъж да те иска и все с пръст ще те сочат. Ту вещица ще те наричат, ту метани до земи ще ти правят, за да ти се молят за лек... Тъй е баба, тежка е съдбата на онези другите, различните... Никой не се примирява с особеното, отличителното. Затуй те иска Вълко. Не само, защото си хубавица - хубави моми под път и над път. Специална си ти, сила имаш. Сила и ум, Денице! Не ща да те почерни разбойника му, с разбойник!