Буря в корона

Глава 4: Лъжецът

Слънцето бе изгряло преди час, но дворецът сякаш още бе потънал в мрак. Стъпките му отекваха в коридора, един от многото, из които бе бродил през последните години. Но днес изглеждаха по-различно от добре познатите мраморни ивици, които опасваха кралската резиденция. „Знам защо", помисли си херцог Анторн. Короната бе паднала. Кралят вече не бе измежду тези стени и никога нямаше да се върне отново. Сега бе там отвъд, отново заедно със всички онези, които бе изгубил. Брат си, децата си... и своята кралица. „О, Фреиза, твоята липса остави голяма празнина. Както у него така и у мен". И така, Анторн окончателно бе останал сам. Спря се рязко. Лула. Лула, трябваше му лула. Имаше нужда да се отпусне. Как иначе се очакваше да продължи, все едно нищо не се е случило? А имаше ли сили да продължава изобщо? „Човек би си казал, че след толкова загуби става по-лесно..." Сряза го остра кашлица откъм гърдите. „Ето това ди докара лулата." Понечи да покрие уста с ръка и се загледа. Кожата. Откога бе така сбръчкана? „Това не съм аз... Аз бях по-млад от това". Вдигна очи и се огледа се наоколо. Пуст безрадостен коридор. Вече му изглеждаше по-близо до познатото. „Събирай сили, стари човече. Чака ни работа. Светът няма да спре да се движи заради твоите болежки."

Пред вратата го чакаше кралският секретар, наперен младеж, който бе натоварен с извикването на членовете на кралския съвет.
-Вътре са, Ваша Светлост. – поклони се той с недобре прикрита мазна усмивка.
Анторн го отпрати и влезе. Съветниците се изправиха да го посрещнат. От дясно на дългата маса се извисяваше едрата фигура на генерал Беркинстер, както винаги стегнат и готов за бой. И наистина можеше да се каже, че това което предстои щеше да бъде люта битка. Битката за короната на Лангустия. От ляво на масата стояха тънкият съветник по дипломацията Едмунд Таркин и закръгленият върховен съдия – граф Фаренсел. Сред тях обаче липсваше финансовият съветник, небезизвестният граф Гарлакх. Презиран от едната половина на кралството, най-вече защото бе положил неимоверни усилия да постави другата половина под своя ботуш. За неговата личност се носеха какви ли не слухове: от това, че е убил собствения си баща, до това, че ръководел най-голямата разбойническа банда в цяла Лангустия. Зависеше единствено колко е готов да повярва човек на подобни обвинения. Преди няколко дена обаче бе заминал, за да отпразнува рождения ден на племенницата си и може би бе по-добре, че днес не бе в столицата. Анторн не се подаваше лесно на слухове, но дори той бе предпазлив относно графа и не му се доверяваше напълно. А можеше ли да се довери изобщо на някого тук? Може би сега щеше да разбере.