Буря в корона

Глава 13: Кралският секретар

Бяха на не повече от четвърт ден от Грединг, когато колоната изведнъж спря. Едгар разтвори прозорчето на каретата.
-Какво става там?
-Конници приближават от север. – отвърна гвардеец. – Капитанът каза да не се тревожите.
-Конници. – думата се задържа в устата на Едгар. – Какви конници?
Гвардеецът не сметна за нужно да отговори та на Едгар му се наложи да види лично. Подаде главата си навън и впрегна чиновническите си очи колкото можа. Бяха около дузина. Спускаха се от един хълм. Четирима от тях развяваха знамена.
-Конници на Гардрел. – заключи Едгар. Гвардеецът сякаш мълчаливо се съгласи с него. „Посрещачи", помисли си. Благородниците обичаха пищните дълги посрещания. Особено ако ставаше въпрос за важни гости. „Сега аз съм важен гост." С три дузини кралски гвардейци зад гърба си всеки става важен. Неговото посрещане. Ако останеше тук, щеше да го изпусне. Това би било лош етикет. Слезе от каретата и бързо се насочи към челото на колоната.
-Капитанът ви посъветва да не излизате докато сме на път. – напомни му гвардеецът.
-Наистина е безразсъдно да се скача така от карета в движение. – съгласи се и се обърна към застиналите колела. – Добре, че не се нараних.
Едгар долови звучния кикот на кочияша.
-Негово Височество, регентът на Лангустия, също даде няколко съвета. – продължи Едгар. – Трябва ли да ви ги напомням?
Не трябваше. Войникът стисна зъби и го остави да продължи. За целия път до тук гвардейците така и не се бяха научили на уважение, навярно защото за първи път получават нареждания от секретар, било то и кралски. Така или иначе регентът Анторн лично му бе поверил командването на тази мисия и Едгар смяташе да я изпълни както трябва.
-Господин Таненбер. – посрещна го с досада капитан Арън. – Нямаше нужда да си правите труда.
-Приближават посрещачи. – отбеляза Едгар. – Смятам за нужно да се представя.
-Това? – попита небрежно капитанът. – Размяна на любезности. Нищо повече. Хората губят ума си при вида на кралския герб.
Въпреки това Едгар остана и капитан Арън не си направи труда да го разубеждава повече. Ездачите спряха на двайсетина крачки от тях. Трима пищно облечени тръгнаха напред към тях. Този в средата, наперен мъж с лице като на лисица, изгледа пренебрежително Едгар от гърба на коня си.
-Аз съм Ландън Гардрел. – гордо обяви той. – Първи син и наследник на Негова Светлост херцог Гардрел, господар на Грединг.
-Позволете да ви посрещнем с добре дошли от негово име. – добави почтително онзи отдясно.
-Капитан Арън. – побърза да се представи офицерът. – Водач на кралската мисия.
-Едгар Таненбер. – обади се след него. – Водач на кралската мисия.
Капитанът го изгледа смръщено, а синът на херцога повдигна вежда в объркване.
-Кралски секретар на Негово Височество Орсен Анторн, регент на Лангустия. – уточни Едгар наблягайки на частта с регента. Ландън Гардрел не изглеждаше впечатлен, вероятно заради частта със секретаря.
-Баща ми, херцог Гардрел, не бе известен за идването на кралска мисия. – отвърна наследникът на свой ред наблягайки бащината си титла.
-И ние не бяхме известени за вашето идване. – вдигна рамене Едгар. – Изглежда и нашите, и вашите писма са се загубили по пътя.
Ландън Гардрел отново повдигна вежда, сякаш наистина се чудеше дали бе възможно да се изгубят писма, които не са били пратени.
-Херцог Гардрел ви кани да пренощувате в имението му в Грединг. – опита да облекчи положението ездачът отдясно.
-Ще бъдете негови почетни гости. – добави онзи отляво в опит да ги прикани.
-Ако това не ви отклонява от пътя, разбира се. – подхвърли синът на херцога. На Едгар му се стори, че искаше да откажат. Това му даваше още една причина да приеме.
-Ни най-малко. – отвърна вежливо. „Само ако знаеха." – С удоволствие приемаме поканата.
-Прекрасно. – процеди през зъби Ландън Гардрел.
-Предлагам тогава да тръгваме. – намеси се капитан Арън. – Господин Таненбер, каретата ви чака. – обърна се към него с поглед, който разкриваше думите, които наистина искаше да каже. „Махай се от очите ми", предположи Едгар. Нямаше против да му даде това, което иска, така че тръгна с бавна и спокойна походка обратно надолу. Когато стигна до каретата чу как капитанът излива гнева си върху близките гвардейци и конете им. През остатъка от пътя до Грединг колоната препускаше по-бързо от всякога.