Буря в корона

Глава 9: Съветникът

-Преди два дни избухна пожар в главната оръжейна. - докладва намръщено генерал Арен Сот. - Успяхме да го потушим преди да достигне складовете с барут.
-Подозираме, че може да е предизвикан от така наречените синове на бунта. - добави обезпокоено кралският съдия Ларбил Ватслав.
-Но това е ужасно. - разтревожи се кралят. Бунтовниците му бяха болна тема. Така се получава, когато те връхлети кървавата буря наречена Великия бунт, и то когато си още дете. Хордис имаше късмет по това време да бъде извън столицата в родния Хайкинтос. Там нещата преминаха по-леко. Баща му предвидливо бе заредил складовете с храна в самото начало на войната знаейки колко ценен ресурс е тя в такива времена. И не само че можеше да изхрани града без проблем, но и имаше достатъчно да продава и на другите, с подобаваща надценка разбира се. Борбата не се нравеше особено на хората с пълен корем, та в Хайкинтос бунтът почти не се усети. Обесиха дузина подстрекатели на площада и никой не се реши да възрази на това. Но Хордис бе чувал смразяващи истории за безредиците в столицата Фаварос. Не можеше да им се вярва напълно, все пак хората обичаха да преувеличават. Баща му така и не потвърди тези истории. Но и не ги отрече. Което замисли Хордис относно складовете за храна...
-Виновните за пожара не бива да останат ненаказани. - допълни ненужно граф Ламбранд, кралският ковчежник, колкото да се запомни, че и той е казал нещо. - Такава мерзост следва да се накаже със смърт!
-За жалост една глава никога не се търкаля сама по земята. - отвърна загрижено съдия Ватслав. - Позволете да предложа изгнание на остров Ирида вместо това. На тръстиковите плантации винаги има нужда от още работна ръка.
-Имате твърде мек подход към предателите. - озъби се генерал Сот.
-От вас се очаква да се справите с тази напаст, съдия. - обърна се към него принц Сивел Робинор, първи дипломат на краля. - Дали ще ги обесите цивилизовано или ще ги уморите от работа си е ваша грижа. Важното е да ги заловите час по-скоро.
-Разбира се. - отвърна смирено Ватслав. - Негово Величество може да разчита на мен.
Кралят сякаш се поуспокои макар и още да се четеше лека уплаха по лицето му.
-Имате ли новини за мен, чичо? - попита той принц Сивел, може би за да се разсее. Най-доброто, което можеше да излезе от това, е да замени една тревога с друга.
-Никакви новини, които да ви касаят, Ваше Величество. - отвърна угоднически старият принц. - Чух обаче, че се е състояла... делегация. Съвсем скоро. Наши съветници са преговаряли със самия регент на Лангустия. Начело с херцог Хордис. - добави и хвърли надменен поглед на последния. На Хордис този поглед му бе до болка познат. Срещаше се у повечето хора с кралска кръв, а на принц Сивел изобщо не му липсваше такава. А и бе имал доста време да се упражнява.
-Водихме преговори, да. - призна Хордис. - Въпрос на време е крал Сирис да заеме полагащия му се престол.
-Преговаряли сте БЕЗ знанието на Негово Величество? - попита принцът сякаш половината решения на този съвет не се вземаха без знанието на Негово Величество.
-Ние сме само верни служители. - отвърна преспокойно Хордис. - Посочени лично от краля за негови най-доверени съветници, които да защитават интереса на короната.
-Но вие прескачате своите правомощия. - обвини ги граф Ламбранд.
-Преговорите с регента на Лангустия са въпрос на дипломация. - добави принцът. - И не са работа нито на генерал, нито на съдия... Нито са ваша работа, първи съветник. МОЯ работа са.
-Тогава бъдете благодарен, че ви освобождаваме от това непосилно за вас бреме. - отвърна Хордис с досада. В залата настъпи мълчание. Принцът се опита да го прикрие, но видимо се засегна.
-Самозабравяте се, херцог Хордис. - опита се да го сплаши. - От днес нататък Негово Величество предава грижата по всички дела относно наследството на Лангустия на МЕН.
Кралят, изглежда току-що разбра, че предава тези правомощия.
-Чичо ми е опитен дипломат... - поде той опитвайки се да звучи уверено. - И му имам пълно доверие по този въпрос.
На лицето на принца полази доволна усмивка.
-Вярвам, че е време да разтурим съвета, Ваше Величество. - предложи той.
-Ако никой няма какво да добави. - отвърна кралят и се заозърта нервно наоколо. За негово щастие, или нещастие, никой нищо не каза.
-Тогава е решено. - побърза да стане принцът. Граф Ламбранд го последва веднага. Кралят също се изправи, макар и нерешително. - Мога само да поздравя всички за добрата работа днес. - обърна се принцът към останалите, въпреки че по-скоро бе отправил този поздрав към самия себе си. И може би към кралят. За това, че успешно стори това, което му бе казано.
След това Негово Величество и чичо му тръгнаха нанякъде следвани плътно от граф Ламбранд. Генерал Сот също не се забави да напусне.
-Съдия Ватслав, останете моля. - каза Хордис, все още на мястото си. - Налага се да обсъдим нещо.
-Дали принц Сивел няма да е в центъра на този разговор? - предположи той. - Изглежда ни създаде някои проблеми.
-Това? - отвърна пренебрежително Хордис. - Дребна победа. Нека си играе на дипломация щом иска. Явно желае да си спечели доживотната благодарност на краля като му поднесе короната на Лангустия.
-Също както и ние. - отвърна лукаво съдията.
-Само, че той няма да успее. На юг няма никаква подкрепа. Няма и да има най-вероятно. Херцог Гардрел, Едмунд Таркин... Всички те подкрепят НАС, не него. А и сега имаме по-належащи грижи. - продължи кисело той. - Относно един секретар в килия... И едно фалшиво завещание.
-Също голям проблем, да. - съгласи се съдията. - Как мислите? Дали затворникът вече е проговорил? Чии имена вече е издал?
-Не смятам да давам на Арен Сот повод да злорадства отново като чакам безучастно секретарят да си изпее всичко... Вие имате връзки, Ватслав, нали така? Връзки с определени институции. Тези, които отговарят за тъмниците, например.
-Като кралски съдия съм се срещал с немалко хора в наказателната сфера, да. - отвърна предпазливо Ватслав. - Но не зная дали сред тях има точно такива хора каквито са ви нужни.
-Тогава се надявайте да познавате. Ще трябва да се погрижите едно нещо да достигне до един определен затворник в тъмниците на регента. - каза Хордис и повика лакей с бутилка в ръце.
-Остави го на масата и си върви. - заповяда му. Прислужникът побърза да изпълни заръката. Ватслав хубаво огледа стъкления съд.
-Вино? - повдигна вежда съдията. - Не виждам как...
-Отворете го. - каза му Хордис. Ватслав вдигна рамене и махна тапата. Бързо видя, че на нея имаше закрепена бележка.
-Прочетете я. - продължи Хордис. Съдията разгъна къса хартия и зачете на глас:
-Искрено ви съчувствам за положението, в което сте попаднали, но имам спасение за вас. Това вино е много специално. Изпиете ли го, ще изпаднете в дълъг сън, достатъчно дълъг, че да ви помислят за мъртъв. Но не се тревожете, защото когато се събудите, ще бъдете отново свободен човек. И при това по-богат отколкото можете да си представите. Знаете, че винаги се отплащам щедро за подобни услуги. Така че пийте до дъно.
Ватслав не изглеждаше особено обнадежден. Не реакцията, на която се надяваше Хордис.
-Сигурен ли сте, че ще го изпие? - попита накрая съдията.
-Може да пие за богатство. - отговори Хордис. - Или да си понесе последствията и да загине достойно. Ако беше от тези, които биха избрали второто, нямаше да си спечели място в тъмницата.
-А бележката... Ако я намерят?
-Ако е достатъчно схватлив, ще се отърве от нея преди да загълта.
-И все пак. - продължи Ватслав. - Планът е доста рискован. По-рискован отколкото очаквах от вас. Инсценирана смърт, жив труп, който трябва да изнесем навреме... И накрая укритие на престъпник, който ще разполага с доста чувствителна за нас информация.
-Гарантирам ви, че няма никакъв риск. - увери го Хордис. - Мъртвите пазят тайните си най-добре. А заспи ли веднъж секретарят... наистина ще е толкова дълго, че да го помислят за труп. Толкова дълго, че ще си остане такъв завинаги.
-Значи ще дадете фалшива надежда на горкия човечец? - попита натъжено Ватслав, въпреки че тази идея сякаш му допадна повече.
-Ни най-малко. - настоя Хордис. - Аз ще му осигуря бърза и лека смърт, по-добро от това, което може да очаква иначе. Не звучи ли добре? Да си отидеш от този свят пиян и в съня си. Дори няма да разбере кога е умрял. Толкова е силна отровата. Пък и кой знае. Може да стане чудо и Всевишните лично да слязат и да го спасят. Тогава ще му дам колкото богатства пожелае.
Ватслав се смълча и премисли за малко. Преценяваше вариантите.
-Остава проблемът с внедряването на тази бутилка там, където ни трябва. - каза накрая.
-Тази грижа я оставям на вас, съдия. - отсече го Хордис. Очите на Ватслав трепнаха, макар и за миг.
-Дори да познавам някой, който да помогне, ако заговорът се провали, не се знае дали тъмницата няма да посрещне и мен в уютните си обятия. - оплака се съдията.
-Ако планът не се състои може да очаквате същото. - отвърна му Хордис. - Секретарят беше ваш човек. Именно вие уредихте сделката със завещанието. Ако почне да си признава прегрешенията, първо вашето име ще изрече. Моите ръце обаче ще останат чисти. А опетнената репутация на Негово Величество ще я измиете вие в тъмницата.
-Там долу, в тъмното, и аз мога да изрека нечие име. - отвърна му мрачно Ватслав.
-Тогава ще трябва да ви почерпя с хубаво вино. - усмихна се Хордис поглеждайки към бутилката. Ватслав също се загледа в нея.
-Така да бъде. - съдията още не изглеждаше щастлив, но поне се бе примирил. А на Хордис това му стигаше.
-Тогава ви оставям. - каза и се запъти към вратата. - Имате работа, за която да се погрижите. А аз отивам на вечеря.