Не ме забравяй

Пролог

Несебър , 2006 :
Малеа тъкмо бе пристигнала с родителите си на море . Тя толкова много се радваше ,че нямаше търпение майка й да и облече банския и да отидат на плаж . През цялото време до плажа малкото къдрокосо момиче не спря да притичва и да показва хората и всичко ,което я заобикаляше на своята кукла . Аби бе най-добрата й приятелка . Нейният най-добър слушател и пазач през страшните вечери ,когато навън имаше буря или валеше . Когато стигна да плажната ивица тя спря и зачака родителите й да я настигнат .

-Само ако можеше да сме тук без тях ,Аби , щяхме да си изкараме страхотно . - заговори малкото момиче и веднага в главата й изникна гледката от това как техните се караха през почти целия път до хотела .

След като се настаниха и майката на Малеа се убеди ,че детето й е добре намазано за плажа й каза :

- Леа ,можеш да си играеш ,но моля те внимавай и не се отдалечавай много от ивицата , тати после ще дойде при теб и ще поплувате заедно , какво ще кажеш ? - попита я усмихнато майка й .
- Да мамо , не се притеснявай . С Аби ще си направим ,пясъчен замък . - каза й щастливо .
-Добре , хайде тръгвайте .

Времето за Малеа на плажа минаваше вълшебно . Тя гледаше как вълните се блъскат спокойно една в друга и не прикриваше своето очарование от красотата на морето . Стискаше здраво Аби в ръце и мечтаеше как някой ден , когато порасне и бъде истински щастлива ще дойде отново тук и ще гледа вълните със същия замечтан поглед .

- Аби, знаеш ли имам едно желание към теб - заговори на куклата си - знам ,че не си златната рибка ,но и ти ми вършиш работа . - момичето гледаше към куклата си и сълзите се заформиха в очите й - Искам мама и тати да са щастливи ,за да мога да бъда щастлива и аз , искам да срещна някой ,който ще ми бъде толкова добър приятел ,колкото си ти . - момичето целуна малката парцалена играчка ,докато триеше сълзите си .
Докато вдигаше поглед ,нещо блещукащо привлече вниманието й и тя остави куклата за да го вземе . В този момент се бе появила една голяма вълна ,която започна да отнася Аби на вътре в морето .

- Аби , не ! - крещеше тя и тупна по дупе във водата . - Аби , моля те върни се ! - опитваше да се движи за да я достигне , но тя бе прекалено крехка срещу силата на морето . Когато вълната утихна и се прибра , тя седна на пясъчната дюна и започна да плаче . На кого сега щеше да споделя живота си ? На кого щеше да поверява съня си ,когато на вън се чуваха гръмотевици ? Дори и Аби я остави , както щяха да я оставят и родителите й . Малеа бе толкова нещастна без Аби - куклата която имаше малка синя рокличка и дълга кафява преждена коса - Ще ми липсваш толкова много ... - ридаеше малкото момиче -толкова много те обичам.

И точно в този момент минаваше той. Малкото момче , явно забелязало какво се случва и как плаче тя , тръгна да се гмурка във водата , за да спаси мъничката кукла . С много усилия и плувни умения , той успя да хване куклата в последния момент и започна да плува обратно към сушата . Леа продължаваше да плаче и това по някакъв начин го нараняваше , без да разбере защо . Та неговите съученички постоянно ревяха за нещо . Със сигурни крачки той тръгна към нея ,готов да я зарадва .

- Хеййй, не плачи , виж аз съм тук при теб , какво ти се е случило , вашите ли си изгубила? - попита я той загрижено с една ръка скрита зад гърба му .
На Малеа и отне време докато вдигне глава от коленете си и да отговори на момчето надвесило се над нея .

- Не - започна унило - току-що загубих най-добрата си приятелка и не знам какво ще правя без нея , тя ми беше всичко ! - отговори му тя докато сълзите продължаваха да се спускат от красивите й зелени очи .

- Оо това ли било -отговори й с усмивка - да ти кажа ли нещо ? Приятелите идват и си отиват , но ако ти е била наистина близка ,значи че тя пак ще дойде при теб по един или друг начин ... е , поне така ми е казвала мама - продължи да й говори , седна до нея и протегна ръка да изтрие сълзите й - но и също така човек може да има и повече от един най-добър приятел ,знаеш ли ?- усмихваше й се толкова топло .- Как се казваш ? -попита я той .

- Малеа . На 4 съм . - отговори му тя , вече видимо поуспокоила се .

-Е Малеа , аз съм Баян и съм с 4 години по-голям от теб - каза й развеселено той .

Малеа му се усмихваше . Вътрешно му благодареше затова ,че бе дошъл до нея и я успокои . Баян също й се усмихваше . Не можеше да повярва как ,някой можеше да има толкова къдрава коса и толкова зелени очи .

- Знаеш ли Малеа , не знам защо ,но искам да ти обещая нещо - заговори й нежно той - Аз ще ти бъда най-добър приятел и никога няма да те натъжавам . Дори и никога повече да не се видим , всеки път ,когато имаш нужда от някого просто си спомни за мен и стисни това в ръчичката си - говореше й докато бъркаше в единия си джоб и измъкна една наистина красива  мида - точно както едни най-добри приятели правят -помагат си взаимно .

- Но ти ще ми я дадеш , а на теб нищо няма да ти остане ,с което да си ме спомниш , ще  ме забравиш. - започна да констатира тя .

-Напротив , няма как да те забравя Малеа , ти си специална и не приличаш на нито едно момиче ,което познавам . А и ще се опитам да си намеря същата като твоята , обещавам !- каза й усмихвайки се искрено .

Малеа , взе мидата от ръката му и го гледаше с интерес , вярно бе ,че едва ли щяха да се видят пак някога , но едно беше сигурно - тя нямаше да забрави мокрото до кости момче с късите червени плувки , тъмна коса и дълбоки кафяви очи . И въпреки ,че все още тъгуваше по Аби , тя му отговори единствено с една красива детска широка усмивка . А той , той стискаше куклата с една ръка здраво зад гърба си ... и реши да я запази за себе си , нямаше да й даде нещо ,което я прави толкова слаба и докарваше сълзи в красивите и зелени очи .

~~~~~~~~~~~~~~

Хелоу пчелички 🐝, това е пролога към историята , надявам се да ви се е сторил интересен и ако да отговорете със звездичка или коментар ! Хохо 🫶