Не ме забравяй

Глава 4: Не ме забравяй

Ретроспекция  :

Малеа не преставаше да гледа към прозореца на Баян от сутринта , търпеливо очаквайки ,че ще го види . След като вчера вечерта я бе прибрал обратно вкъщи ,не го бе виждала повече и се притесняваше толкова много за него . Малката й глава бе изпаднала задълбочено в мислене за последните месеца прекарани с него . Тъкмо ,когато вече губеше търпение и понечи да светне с малкото зелено фенерче към прозореца му , както правеха когато се разбираха да се промъкват от домовете си през нощта заради някоя лудория , Баян застана пред него . Отиде по-близо и го отвори . Малеа направи същото . Гледаха се без да си обелят и дума . В неговите очи се четеше тъга , а в нейните съжаление . Едва в този последен ден Малеа си позволи да го огледа малко по-обстойно ,сякаш се опитваше да запомни всеки един малък детайл по него.
Разбира се ,че го бе правила тайно и преди ,но този път бе различно . Едва сега си даваше сметка колко пораснал изглеждаше Баян . Скоро щеше да навърши 13 . В последно време бе доста наедрял , бе станал доста по-висок и гласът му също започваше да се променя . Нежните му черти започваха да се изменят и на мястото им заставаха по-мъжки . Той и момчетата постоянно ходеха на лостовете ,затова й бе в доста добра форма , отколкото повечето му връстници . Той се превръщаше в мъж , това бе несъмнено и при това доста красив и привлекателен такъв . За момент си помисли може би колко нелепо изглеждат отстрани - той тинейджър  , а тя все още дете . Боже какво ли си мислеше ? Че като я видят при него , другите момичета ще си мислят че той е нейн и те няма да имат шанс ? Мислеше си колко налудничаво е това , тя нямаше как да бъде някога  с Баяр , тъй като за него тя бе като по-малка сестра . При тези мисли сълзите не й убягнаха и сведе глава надолу .

- Малеа не го прави ... моля те . - преговори той след като видя че тя плаче , ала нямаше как да знае истинската причина за тях .

- Кое да не правя Баян  ? - попита го тя вдигайки насълзен поглед към него .

- Не го прави по-трудно . Нараняваш ме . - каза й искрено .

При тези думи корема й се сви и му отправи извинителен поглед .

- Извинявай . - каза бършейки сълзите си .- Искаш ли да излезем ? Утре с мама заминаваме и ми се искаше днес да прекараме цял ден заедно . - попита го усмихвайки му се .

Няколко минути от Баян вместо отговор последва само мълчание . Не бе редно да бъде такъв егоист и да открадне  целия й  ден прекарвайки го с него , вместо с баща си . Но и някак това го топлеше ,защото разбираше за пореден път колко много му държеше тя .