Не ме забравяй

Глава 7 : Имаш два избора - или тръгваш с мен или ще срина всичко със земята

Пред очите ми бе паднала червена пелена . Буквално бях като някой разярен бик . Запътих се към тях с широки ,бързи крачки и изблъсках хората по пътя ми . Нямаше как да допусна някой да й пуска ръце - тук в този клуб , в този град , пред моите очи . Приближих ги и дори не я погледнах , дръпнах я от него и директно започнах да го налагам . Ушите ми бучаха от бесния адреналин ,който ме връхлетя . Кой беше този боклук ,който си позволява да я докосва ? Кой му даде правото да я притиска към себе си и да я гледа в очите ? С всеки удар , се вбесявах все повече и повече , а този под мен беше пътник .

- Деане, прибирай я веднага , махни я от тук ! - чух да вика Павел над мен , опитвайки се да ме откъсне от мръсната гад .

Щом чух тези думи , сякаш ток премина през гърдите ми . Никой нямаше да я води никъде . Не и този път . Не и без мен .

-ТЯ НЯМА ДА ХОДИ НИКЪДЕ ! - изревах в лицето на Павел , грабвайки го силно за яката . Дивака в мен се беше събудил и не вещаеше за нищо хубаво . Видях как погледа му се насочи към нея съжалително и тогава ме осени - ТЯ бе тук . Обърнах се бавно назад , защото не бях готов да се срещна с погледа й . Малеа . Едни искрящи големи зелени очи , които бяха пълни със сълзи . Видях единствено това . Музиката бумтеше силно , но ясно забелязах как името ми се изтръгна от устните й по най- нежния възможен начин . Мамка му беше толкова красива . Беше най-красивата жена, която бях виждал в живота си . И тази жена бе заета . Единствената жена , за която копнеех с години имаше друг мъж до себе си .Едва сдържах сълзите си от тази мисъл . Гледах я толкова отчаяно и същевременно нахално , сякаш мъжа до нея бях аз . Нейния поглед говореше съвсем друго ,което не можех да разгадая . Беше нещо в смесица от изненада , нежност и същевременно гняв . Даниела говореше нещо близо до ухото й , но тя не отдели погледа си от мен . След това се изтръгна от нея , но на първата крачка леко залитна . Веднага се окопитих и понечих бързо да я хвана , но тя сложи ръце пред мен като защита , стискайки красивите си очи . Остана така за няколко секунди , след което направи нещо , което не очаквах изобщо . Вдигна ръка й я запрати силно към бузата ми . Трябваха ми няколко секунди за да осъзная какво се случи  и след това обърнах лице , обратно към нея , но тя  вече не беше пред мен . Малеа коленичеше пред непознатия , на който вече оказваха помощ . Нямаше как да ми убегне начина ,по който го докосваше  за да се увери ,че онова нищожество е добре . Тя се притесняваше за него и колкото повече кръвта шуртеше от лицето му , толкова по-бледа ставаше и тя . Някакви хора дойдоха и изведоха мъжа , най-вероятно към близката болница . Чак тогава забелязах настаналата суматоха около нас и как Павел и момчетата се разправяха с охраната , а Деан с Янислав . След като изведоха момчето , нещата се успокоиха и всичко си продължи както си беше . Янислав ме погледна ядно за момент  , след което дойде до мен и ме потупа по рамото .