Не ме забравяй

Глава 5: Как може да ревнуваш някой ,който никога не е бил твой ?

Малеа:

Прибрах се вкъщи с въздишка и се насочих към двора . Седнах на въжената люлка и започнах да размишлявам над всичко ,което Дани ми бе споменала по-рано . След всички неща ,които научих чувствах Баян като напълно непознат . Дори през всичките тези години в София не го бях усещала толкова далечен колкото сега ,когато съм си обратно у дома . Колко странно бе всичко ... Не е за вярване как няколко истини могат да променят възгледа ти към някого ,когото си мислела че познаваш до костите на мозъка му  ,а всъщност е точно обратното - нямала си си и ни най-малка представа за момчето ,с което си била неразделна ден и нощ в продължение на години . Съдбата е голяма кучка , а ? Фрасва те винаги по най- слабото възможно място . Нереално е как в продължение на години съм се залъгвала , че може да съм единствената за това момче и че някой ден той ще дойде при мен и всичко ще си бъде по старо му ... Каква глупачка съм само ... Каква шибано глупава глупачка . ''Нямаше момиче ,което да не го иска . Той беше плейбой '' Тези думи толкова много ме глождеха ,че сигурно ми излезнаха и по челото с големи червени букви . Беше ми толкова криво и мъчно ,че не бях до него през всичките му проблеми и трудности и се обвинявах с години ,че не успях  да остана и да не го оставям , а сега като се замисля и за което съм убедена че е така - той сигурно вече ме бе забравил отдавна . Вярно ,че се бе грижил за Тео толкова много време ,но мисля , че всеки на неговото място би направил същото ... Нали ?

Издишах шумно насъбралият се въздух в дробовете ми ,който не бях усетила че задържам  и погледнах през сълзи към къщата от ляво . Спомнях си за всичките пъти ,през които сме си хвърляли камъчки по прозореца за да се разберем да излезем късно вечер , без нашите да разбират и просто нямаше как да не се усмихна ... Е , може всички онези момичета да са имали достъп до нещо , до което аз нямах и преживявания с него за които тайно копнеех , но нямаше как да ми вземат всички онези дни прекарани с него , седнала отпред на колелото му и чудейки се каква да е следващата щуротия ,която да направим . Те нямаше как да имат онова ,което имах аз с Баян тогава . Никога .

До края на вечерта все още имаше доста време , затова реших да оправя багажа си и да поизчистя малко и после щях да се оправям за довечера . Трябваше ми нещо ,с което да се разсея иначе Бога ми , главата ми щеше да експлодира .

~~~~~~~~~~~~~~~~
Павел , по-рано тази сутрин:

Трябваше да звънна на Даниела и да й кажа .  Не можех да го крия точно от нея , защото Мал се бе върнала обратно в града . Тя трябва да направи всичко по силите си , за да я задържи далеч от него , докато не си замине обратно.
Набрах я  и зачаках да ми вдигне .