Не ме забравяй

Глава 8 : Единствена 16+

Хай , хайййй биийййзз 🐝! След кратко отсъствие кака ви реши най- накрая да си седне на дупето и да ви напише нещо 🫶 Благодаря на всички читатели за положителните отзиви и на всички онези ,които ме познават и ме подкрепят ❤️ Обичам ви ! Приятно четене !
_________________________________________

Баян :

През целия път до хотела я притисках силно в обятията си и въпреки целия цирк ,който лудия ми мозък сътвори , нямаше как да излъжа ,че в момента се чувствах като най- щастливото копеле . Факт беше , че след нея имах и бях с толкова много жени , но нито една не успя да докосне поне малка част от сърцето ми . Може би се дължеше на това ,че то цялото бе нейно . Малеа бе единствена за мен и всяка друга би била просто жалък опит за това да се опита да я замести . Бях шибано луд по това момиче от години . Не знам как бих си го обяснил , защото само по себе си звучи прекалено откачено и невъзможно да обичаш някого , когато си видял запоследно , когато сте били деца , но мамка му това си беше чистата истина . С годините се опитвах да си втълпя в откачената глава ,че това е невъзможно , но когато видях онзи тъпанар как я пипа и тотално откачих . Никой не взема онова което е мое . Тя принадлежи само и единствено на мен и точка . Не изключвам това , че сигурно тя отдавна ме е забравила и няма такива чувства към мен , нито копнежа за това да очаква съдбата да ни срещне отново и да ми се отдаде . Само при тази мисъл нещо започваше да ме свива и ме караше да страдам . Исках я от години , чаках я с години , копнеех за нея от години . Няма да позволя на каквото и да е било да ме накара да я изгубя отново .

- Полека . - казах й нежно и отворих вратата придържайки я за да не падне . - Хвани се за мен .

- Добре съм Баян , мога да ходя . - повдигна уморено глава към мен .

- Не спори . - казах й кратко със сериозен тон , докато тя подаваше крака отвън от автомобила и избегна ръката ми .

- Не искам , остави ... - не можа да довърши ,защото още на първата крачка залитна леко и я хванах през кръста .

- Баян , погрижи се за нея . Ако има нещо ми звънни , телефона ми ще е плътно до мен . - увери ме Павел . Кимнах му и той потегли .

- Пусни ме , не съм дете ! - заинати се и отдръпна ръцете ми . Започвах да се ядосвам , а тя ме гледаше ядно . - Искам да се прибера вкъщи .