Не ме забравяй

Глава 3 : Съдбата и нейните болезнени прояви

В наши дни , Малеа:

Павел остави двете с Даниела ,тъй като някой му бе звъннал и трябвало да отива спешно , след което обеща на Малеа да се върне възможно най-скоро за да я прибере. Даниела изчака Павел да си тръгне и започна :

-Мал ти ... Все още я носиш . - каза тя насочвайки поглед ,към сребърната верижка с висящата мида ,която ми бе подарена малко преди да си тръгна от тук .

- Да ... не съм я сваляла . - отговори й искрено тя . Нямаше за какво да се свени или да го крие . Единствено Дани знаеше за чувствата й към Баян .

- Мал ... аз ... не знам как да ти го кажа , но искам просто да го знаеш .- започна несигурно и ужасното стискащо стомаха й чувство се събуди на момента - Но преди това ще те попитам нещо , чувала ли си се с него след като напусна града , виждала ли си го ?

- Нито един път Дани . Нито го чух повече ,нито го видях . Разказах ви за това ,което се случи с мен след като заминах . Едва преди няколко години започнах да си стъпвам на краката . Бях го потърсила няколко пъти от профилите на мама , но не открих нищичко . Затова и не си направих труда да се регистрирам в социалните мрежи , не виждах смисъл от тях ,след като те нямаше да ми помогнат да го открия . А и нямах номерата на абсолютно никой от тук , за да се свържа и да поддържам контакт и с вас . Майките ни се бяха чували от време на време , но не научавах нищо съществено за него . След време вече бях разбрала ,че майка му не живее вече с тях , а се е преместила в родния си град и доколкото чух си имала и гадже . Някак си не ми се стори уместно да я карам да я пита за него повече . Това е . - Малеа й разказа накратко и след това бе стиснала лицето си в шепи . - Разкажи ми Дани ... разкажи ми всичко , искам да знам дори и най -малката подробност ,не ми спестявай нищо . - каза й съвсем уверена , готова да чуе дори и най-лошото .

- Виж Малеа ... - започна несигурно Даниела - След теб вече нищо не бе същото . Доста деца започнаха да се местят към столицата с родителите си и тези ,които останахме тук , започнаха да се делят на компании . Момчетата ги бе хванал яко пубертета и изобщо спряха да движат с нас . След това някои от момичетата също се отцепиха , защото бяха сменили училището . А останалите визирам и себе си в числото ,си продължихме по старому , въпреки че нищо не беше така . Времето си минаваше , разбира се пак се поздравявахме ,но до там . В последствие както знаеш добре всичките ни момчета от квартала са по-големи от нас и ние нямаше как да им се мяркаме пред очите ,тъй като бяхме предупредени лично от сестрата на Деан . -Даниела млъкна за миг и ясно се виждаше ,че все още бе наранена от случилото се , след което продължи - Представяш ли си ? Задниците се събрали в тях и извикали специално Снежи да й кажат , да каже на всички момичета , да не казваме пред никого че ги познаваме и да не им се мярваме където и да е било . Те се бяха превърнали в лоши момчета , Малеа . Наистина , наистина лоши . Занимаваха се с улични боеве , гонки с коли и мотори , разправяха се с местните дилъри и ги пребиваха до смърт , след което бяха редовно задържани по участъците . След това се бе разчуло и нещо с оръжия ,но не знам доколко е вярно това . Същински гамени . Просто не беше за вярване . ...