Не ме забравяй

Глава 2: В сянката на миналото

Ретроспекция  :

-Хайде де Малеа , защо се бавиш толкова ? - попита я вече губещ търпение .

- Шшшт ,бъди по-тих . Само още малко , потърпи де . - скастри го набързо .
Бога й само тя си знаеше колко усилия й костваше да примами Тео по най-тихия начин . Накрая се отказа и притича през задния вход на кухнята за да грабне една пържола . Върна се обратно и негодника веднага я подуши и започна да грухти като малко прасенце .

- Тео ,по-тихо малък пръдльо такъв ! - малкия лабрадор я изгледа килнал главичка на една страна , след което скочи весело върху нея и налапа малката пържола за секунди . Падна по дупе в малката локвичка дъжд и двамата с Тео бяха целите в кал .

-Ах , ти малко бяло зверче такова ! - започна да го нарежда опитвайки се да се изтупа колкото може мръсотия от себе си . - Ще видиш ти пържолки ,ама през крив макарон , сега мама ще ни убие и двамата !

- Малеа , каква е тая дандания , ще събудиш вашите и ще ни е спукана работата ! - каза Баян приближавайки към тях . Едва когато ги стигна забеляза какво е станало . - Какво по... - не можа да довърши и започна да се хили като луд - Малеа приличаш на Маугли - смееше се неудържимо , а тя го гледаше с досада .

- Смей се ти да видим сега като и ти приличаш на такова дали ще се смееш - преди да разбере какво става , сякаш по команда и двамата с Тео го нападнаха и се въргаляха и тримата в калта .

Смееха  се и се забавляваха ,въпреки че всеки момент техните можеха да се събудят и да ги накажат . Всеки ден с Баян беше като малко приключение и никога не й беше скучно . Той й помагаше да изживее детството си по възможно най-хубавия прекрасен начин . Той бе като по -големия брат, който за жалост нямаше . Любовта им един към друг бе толкова чиста и по детски . Винаги я защитаваше от всеки и всичко и бе до нея , когато не е добре или боледува . Малеа вътрешно благодареше  на Аби ,че бе изпълнила желанието й.

-Добре , добре стига . Хайде , ако наистина искаме да му го върнем на Павчо , трябва да се омитаме по най-бързия начин и да се приберем незабелязано . - инструктурира я  набързо Баян .

- Добре . Хайде да вървим .

Павел живееше на близо и двамата с Баян постоянно си спогаждаха някакви номера . Преди няколко дни Павел му бе скрил домашното по история и затова учителя му бе написал една поучителна двойка ,затова че не трябвало да лъже за нещо ,което не е направил плюс , че и техните го нахокаха заради оценката . Промъкнаха се зад оградата незабелязано и стигнаха  пред задния вход на къщата .

- Малеа , ти остани тук с Тео да пазите , ако видиш някого не ме чакай , а се омитай по най-бързия начин , ако вашите ти се скарат заради мен , няма да си го простя . - каза загрижено шепнейки срещу нея.