Не ме забравяй

Глава 1 : Изгубена

В наши дни , Малеа :
Мислите ми се блъскаха като на приливи и отливи , а навън валеше като из ведро . Бях се задълбочила толкова в онзи спомен ,в който го видях за последно на тази улица . Взрях се в чистачките на колата ми ,които усилено се опитваха да изчистят капките дъжд по предното ми стъкло ... Ако и само толкова лесно можеха да заличат и всичко останало ... Отправих последен поглед ,към онзи бордюр ,зад който все още се виждаха избледнелите надписи по стената и горчива усмивка се появи по лицето ми . Само как ми липсваше всичко ,но най-вече... Той .

Онези безгрижни дни от детството , седенето до късни часове когато беше лято , смеха , игрите , дори и малките незначими спорове ,а сега от тези неща нямаше и помен , все едно никога не са били съществували. И все пак това бяха едни от най-щастливите ми дни . Потеглих колата и се отправих към стария си дом . Не се бях връщала тук от дете ,а все едно всичко си беше на мястото така ,както го бях оставила .

Спрях пред къщата и вдишах дълбоко . Не мислех ,че ще ми е толкова трудно да се прибера отново тук , но все някога трябваше да го направя . След като нашите се разведоха и татко замина за Италия ,решиха заедно с мама да ми я прехвърлят след като навърших 18 . От тогава се минаха цели 4 години . Все отлагах идването си и си измислях причини ,но истината беше ,че просто не исках да се сблъсквам с реалността - не исках да приема факта ,че действително семейството ми вече не е семейство ,а тази къща само го потвърждаваше . Боже само Господ ми е свидетел за последните 4 години от живота ми ... . С решителна бърза крачка излязох от автомобила ,заключих го и побягнах към къщата . Малкото навесче над портата ,което татко бе направил специално за мен за да не се мокря ,докато си отключвам когато вали , все още си стоеше на мястото . Стана ми толкова мъчно и толкова топло отвътре едновременно .За него винаги бях неговата малка принцеса . Отключих и започнах да се оглеждам въпреки дъжда . Розовите храсти ,които мама беше засадила , докато бе бременна с мен , все още красяха входа на къщата , а градинските лампи и белите камъчета допринасяха за още по-уютен и красив вид ... Завих към двора и вече сълзите ми просто не издържаха повече и бликнаха смесвайки се с дъжда . Голямото орехово дърво , въжената люлка , малката чешмичка , няколкото овошки , цветята ,които заобграждаха целия двор ,дървените пейки и маса и кучешката колибка ,която просто си стоеше там за красота , тъй като никога не оставях Тео да спи навън ,а го прибирах при мен ... всичко си бе така ,както си го спомням , сякаш татко не е искал да променя нищо заради мен . Тупнах по дупе на тревата и просто оставих емоциите да ме завладеят . Виках , ридаех , скривах в шепи лицето си , бършех сълзите си без успех , а дъжда сякаш съчувстваше на болката ми и тъжеше заедно с мен . Никога нямаше да им простя ,но най-вече нямаше да мога да простя на себе си затова ,че допуснах някой друг да вземе превес над собствения ми живот и да го превърне в едно изгубено нищо ,въпреки че бях дете .
   
Не знаех колко бе часът и колко време съм стояла на вън , но реших ,че е време да се прибирам вътре ,тъй като бе започнало да се стъмва . Понечих да отключа , но останах изненадана ,когато открих ,че вратата е отворена . Паника започна да се заформя в стомаха ми , но набрах смелост за да проверя какво става , все пак това бе моя дом . Не обърнах внимание на обстановката вътре , а се заслушах в шума идващ от кухнята . С тихи стъпки започнах да вървя натам и не знам дали ми се привиждаше ,но май виждах жена готвеща нещо и тананикайки си позната  песен .
   - Ъмм , извинете , коя сте вие ? - попитах плахо . Жената се стресна и се хвана за гърдите подскачайки . Нямаше как да не се засмея .