Забранена любов

Глава 6

Гледна точка на Найл. 

Бавно отворих очи. Разтрих ги сънено и леко се размърдах. Когато успях да си отворя очите напълно установих, че вече е сутрин. Тогава видях Лиам до себе си. Аз бях хванал ръката му, а той се беше облегнал на рамката на леглото и спеше. Тогава си спомних. Вчера ми беше много лошо и го повиках. След това дойде един лекар да ме прегледа. Каза, че трябва да си почивам много и дори да пропусна няколко дни да не ходя в университета. След като лекаря си тръгна Лиам остана. Не можеше да си тръгне и да ме остави в това състояние. Наистина го беше грижа за мен. Но все още не проумявах как известен бизнесмен като него се интересува като такъв от мен. Аз бях развалина и беше ясно, че скоро нямаше да съм на този свят. Имах лечение, но аз не вярвах, че ще се излекувам и се чувствах като тежест на близките ми. Най-вече на майка ми и Хари. Затова вчера повиках Лиам. Не исках да занимавам тях. Не трябва да занимавам и него, но ме беше много страх. 

Бавно отдръпнах ръката си от тази на Лиам и леко се надигнах в леглото. Тогава той се пробуди. Отвори очи и ме погледна сънено. Аз му се усмихнах. - Добро утро. - казах и се изправих от леглото. Днес се чувствах сравнително по-добре. Лекаря беше ми дал хапчета вчера, които ми помогнаха да се почувствам по-добре и да мога да спя. 

Добро утро. - Лиам простена и се хвана за врата. Явно се е бил схванал, защото не беше легнал както трябва. 

Трябваше да легнеш в другата стая, както Хари направи. - погледнах го. - И сега нямаше да си се схванал по този начин. 

Добре съм. - каза леко намръщено. Засмях се леко. Стана ми малко смешно. Опитваше да се прикрие. - Смешно ли ти е? - той ме погледна накриво, но след това и той се засмя леко. - Добре де, всичо ме боли. - оплака се като малко дете. 

Ела. - засмях се и се приближих към него. - Не искам заради мен да се превиваш от болка. - застанах зад него и сложих ръцете си на раменете му. Започнах да го разтривам. - Това ще те отпусне. - той се остави в ръцете ми. Не исках да се чувства зле заради мен. В последно време всички около мен забравят за собствения си живот за да бъдат до мен. Не искам това. Не искам да съм в тежест на никой. Даже не трябваше да викам Лиам вчера. 

Бавно махнах ръцете си от него и се отдръпнах. - Ще отида да видя Хари. - усмихнах се слабо и се обърнах. - Ако искаш отиди в кухнята. Майка ми сигурно вече приготвя закуска. - казах преди да изляза от стаята.