Забранена любов

Глава 4

Гледна точка на Хари. 

Простенах раздразнено, тръкайки сънено очите си, когато чух телефона ми да звъни. Бавно отворих очи и видях една руса глава до мен. С Найл бяхме заспали на дивана, гледайки филм. Беше се сгушил в мен и спеше дълбоко. Пресегнах се и взех телефона си, като изключих звука за да не се събуди Найл. Бавно се изправих за да не го събудя и излязох от хола, като вдигнах. - Кажи, Лиам? - попитах. Бяхме си разменили номерата заради Найл. 

Добро утро,Хари. - чух дружелюбния му глас. - Как е Найл?

Добре е. Заспа, докато гледахме филм и аз покрай него,но ти ме събуди. - влязох в кухнята и започнах да си правя кафе, като държах с едната си ръка телефона. 

Извинявам се, но се притеснявам за Найл. - спря за момент, сякаш се колебаеше дали да продължи. - Имаш ли време да дойдеш при мен за малко ? - попита ме. 

Защо? - попитах объркано,като се опитвах да включа машината за кафе. Простенах раздразнено, защото не беше много здрава и правеше проблеми, а ако не пия кафе след сън ще е лошо за всички, защото ставам супер раздразнителен,независимо кое време е през деня, а сега беше едва следобед. 

Трябва да поговорим. Трябва ми помощта ти. - изругах на глас. - Ау, това заболя. Какво съм ти направил? -засмя се. 

Извинявай, не беше за теб. Машината за кафе ме дразни. - изпуфтях. 

Явно и ти не можеш без кафе. Остави машината на спокойствие и ела при мен, ще те черпя. - засмя се отново. Издишах. 

Добре. - съгласих се и му затворих. Влязох в хола. Найл още спеше. Взех един лист и една химикалка. 

Ни,трябваше да изляза. Ако ти трябва нещо, когато се събудиш ми се обади. хх 

Написах на бележката и я оставих до него. Бавно взех завивката и го завих. Беше толкова невинен..усмихнах се леко и погалих главата му. След това се отдръпнах и излязох от хола. Взех си нещата и излязох от къщата. Направих раздразнено изражение, когато осъзнах,че съм без колата си днес. Аз бях по-голям от Найл с 2 години. Винаги съм му бил като по-голям брат. Не искам и да си помислям, че мога да го загубя. Мислите ми бяха прекъснати от таксито, което бях извикал. Качих се в него и казах адреса.

Скоро таксито спря пред фирмата на Лиам. Платих на шофьора и слязох от таксито, като погледнах към голямата сграда. Бях чувал за нея и мечтаех за деня в който щях да вляза вътре. Всеки би искал да влезе в най-успешната фирма за архитектура. Тръгнах към входа и тогава се сбутах с някой без да искам. - Извинете! - веднага се извиних. Вдигнах поглед към човека в който се сбутах. Погледа ми се засече с брутално сини очи. Бяха като океан. Загубих речника си.