Забранена любов

Глава 9

Гледна точка на Лиам.

Хайде, Зейн. Хапни нещо. - казах за стотен път в рамките на един час. Зейн не искаше да яде, а трябва. Не е ял нищо откакто се е събудил. 

Не съм гладен, Лиам. - поклати глава и се намръщи на храната, която беше пред него. Въздъхнах леко и я махнах. 

Добре, но по-късно няма да се измъкнеш. - предупредих го. Той се надигна от леглото. - Къде ?  - попитах веднага и неусетно сложих ръката си на кръста му. Той вдигна поглед и погледите ни се засякоха. Бяхме близо един до друг. 

Аз..трябва да отида до тоалетната. - промълви тихо, когато осъзна какво разстояние ни делеше, а ръката ми беше още на кръста му. 

Погледа ми падна върху устните му. След това се върна на очите му. Той се беше приближил по-близо до мен. Едва издържах да не го целуна. Копнеех за тези меки устни. А близостта ни само прави нещата по-трудни. Той се приближи още повече към мен и вече ни деляха сантиметри. Можех да усетя дъха му срещу устните си. Притворих леко очи и преглътнах шумно. Това е грешно. Много грешно, но толкова много го искам..

Не съм спирал да мисля за устните ти. - той прошепна срещу устните ми и прокара пръсти през тях. Изтръпнах. След това се приближи към врата ми. - Не съм спирал да мисля за меката ти кожа. - отново прошепна и усетих устните му върху кожата на врата си. Затворих очи и изстенах леко, понеже той започна да оставя нежни целувки върху врата ми. - Не съм спирал да мисля за тялото ти. - ръката му си намери път под блузата ми и усетих топлия му допир. Той прокара ръката си нагоре към гърдите ми. 

Зейн.. - едва казах, вече погълнат от изкушението. - Аз...недей. Грешно е.. - издишах със затворени очи, но не направих нищо за да го спра. Той се отдели от врата ми и секунди по-късно той впи устни в моите. Веднага му отвърнах, като сложих ръцете си зад врата му. Не можех да му устоя. Искам го. Желая го. Обичам го. Но през глава ми мина мисълата за Маура, за сватбата и затова как той иска да съботира фирмата ми. При тези мисли се отделих от него. - Спри. - казах тихо и се изправих, като отидох в другия край на стаята с гръб към него. - Предстои ми сватба. Нов живот. - обърнах се към него. - Трябва да спрем. 

Тогава защо си тук, Лиам? - попита и бавно се изправи. - Защо си при мен, а не при Маура? - погледна ме в очите. 

Защото не мога да те оставя в това състояние сам. - казах очевидното. - Пука ми за теб, въпреки че искаш да съботираш фирмата ми. Което ме навява на мисълта, че трябва да те питам защо правиш това. - усетих гнева как се надига в мен. - Защо, Зейн? Защо искаш да съсипеш труда ми? И защо се опитваш да бъдеш отново с мен след тези действия? - попитах неразбираемо.