Забранена любов

Глава 8

Гледна точка на Луи.

Веднага тръгнах към болницата, когато разбрах че Зейн е катастрофирал. Колкото и да не харесвам Зейн в последно време се притесних за него. Преди бяхме приятели. Най-добри приятели. Но той развали всичко в мига който нарани Лиам. Но сега не можех да се правя, че не ми пука. Душата ми се сви, когато разбрах за катастрофата. Не искам да му се случи нещо. Ако му се случи нещо, не само аз ще се срина, а и Лиам. 

Скоро вече бях в болницата и търсех стаята на Зейн. Когато я намерих видях Лиам да отива към нея. - Лиам. - тръгнах към него. Той ме прегърна, когато ме видя. Аз отвърнах на прегръдката. - Той ще се оправи. - опитах се да го успокоя, защото не беше добре. 

Лекаря също каза това. - каза, когато се отдръпнахме един от друг. - Каза, че до няколко часа ще се събуди. Ударил си е лошо главата. Лекаря не знае в какво състояние ще бъде след като се събуди. - гласа му трепереше. 

Как така не знае? - попитах объркано. Лиам беше уплашен. Вече започвам да се притеснявам наистина много. - Кажи ми, Лиам. Не ме плаши. - погледнах го.

Той бавно ме погледна. - Не се знае..дали ще ни помни. Възможно е да си загуби паметта. - очите му се насълзиха. Дъха ми спря. Не знаех какво да кажа. Ако Зейн си загуби паметта това ще побърка Лиам, защото няма да го помни. Той няма да помни и мен. 

Това няма да се случи, Лиам. - сложих ръцете си на раменете му. - Зейн е силен. Няма да загуби паметта си. Уверявам те. А и как ще забрави любовта на живота си? - засмях се горчиво. Лиам поклати глава. Аз се приближих и го прегърнах. - Всичко ще е наред. Спокойно. - прошепнах във врата му. 

Той се отпусна в прегръдката ми, като ме прегърна силно. - Не знам какво ще правя ако ме забрави. - промълви и след това се отдели от мен. - Няма да мога да приема това. - той наведе глава и седна на един стол, който беше до вратата на Зейн. 

Хей.. - взех един стол и седнах до него. -Дори и да загуби паметта си, едва ли ще е за постоянно. - погалих гърба му. Въздъхнах леко. - Още го обичаш, нали ? - попитах тихо. 

Той ме погледна с насълзени очи. - Естествено, че още го обичам, Луи. Това, че ще се женя за Маура нищо не означава. Не я обичам. Обичам Зейн. Винаги ще е така. - отмести погледа си от мен и погледна настрани. - Ще отложа сватбата с няколко дни. Не мога да оставя Зейн сам в това състояние. - поклати глава. - Трябва да говоря с Маура.