The swing of dreams

༻Пролог༺

︵‿︵‿୨♡୧‿︵‿︵

-Ти си луда! - каза на висок тон майката на Виктория.

-Знаеш ли колко пари и средства ще ни трябват? Как изобщо можеш да си помислиш за това?- каза бащата.

-Вие го казвате така все едно, че е грехота да учиш. Не разбирам какъв е проблемът. Ще работя на две места дори ако трябва - започна да спори Виктория - искам да стана доктор!

-Доктор искала да стане! Кажи ми кой ще помага на баща ти да смята стоките? То да не става така лесно.

-Ами той да се беше научил да смята тогава! А и не съм единственото дете! -каза Виктория с насълзени очи и излезе от стаята, тряскайки вратата. Никой не я подкрепяше в мечтите ѝ, затова тя реши, че ще вземе нещата в свои ръце или може би някой вече го беше направил вместо нея.

✧⋄⋆⋅⋆⋄✧⋄⋆⋅⋆⋄✧

Две години по-късно

Училището най-накрая събра пари за ремонт. Със средствата се смениха столовете, чиновете, щорите , вратите и когато останаха пари в излишък, те сложиха една плетена люлка във формата на кръг. На нея имаше и една малка възглавничка, на която можеш да се облегнеш. Всички ходиха да сядат там. Блъскаха се и изливаха напитки. Едно момиче на име Анастасия изпусна сандвича си с мед. Медът се разтече по люлката. Никой не я избърса, зарязаха всичко и се прибраха по домовете си.

В дома на Виктория беше стресиращо. Нейните родители се караха често, затова тя реши да отиде да седне на люлката в двора, за да се разсее и да избегне поредния скандал. Прибра се до тях, взе си връхна дреха. Когато отиде видя в какво състояние е люлката. От чантата си извади кърпи и започна да търка докато я изчисти. От този ден нататък това и стана нещо като навик. Когато имаше нужда от уединение или просто да изпусне парата, независимо какво е времето. Лятото си взимаше сладолед, а зимата чай. Започваше да се люля и оставяше къдриците си да се развяват назад. Освен това там не ходеха много хора и нямаше кой да я мисли за странна. Най-голямата ѝ мечта беше да стане доктор, но трябваше да отиде в по-голям град в някой престижен университет където ще може да се изучи.

Никой не я подкрепяше. Родителите ѝ искаха да се сприятели със сина на господин Диамендиев. Той се казва Огнян и е наистина добро и възпитано момче. Но тя нямаше шанс с него. Господин Диамендиев беше влиятелен бизнесмен. Той владееше всички цехове и магазини в околността, а за по-близки хора даваше и отстъпки и помагаше със спонсориране. Има трима синове: Огнян , Калоян и Димитър. Най-голям от всички е Огнян - на възрастта на Виктория.