Виктория:
Покрай най-добрата си приятелка се сприятелява с четири момчета , които могат да я вкарат в голяма опасност. Но също ще й помогнат да сбъдне мечтата си и да разкрие мръсните тайни на семейството си. И когато се сближава с момчето , което м...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Следобедът беше топъл и слънчев. Небето с един красив нюанс на синьото и белите облаци, които образуваха различни интересни завъртулки и фигурки на фона му. Лек ветрец вееше и развяваше косите на жените на центъра. Цветята тъкмо се бяха показали над земята и срамежливо бяха разтворили венчелистчетата си. Пролетта идваше и това все повече си личеше. Птиците пееха и сякаш напомняха за присъствието си. Дърветата започнаха отново да придобиват цвят и въздухът стана някак по-свеж. Тишината я нямаше. Всичко се беше събудило от зимният си сън. Включително и хората. Не бях виждал такава навалица от известно време. Децата тичаха на воля и родителите им се опитваха да ги обуздаят, безуспешно. Смях се разнасяше навсякъде и приповдигаше настроението. Пред мястото на събитието имаше големи дълги маси с разноцветни покривки постлани отгоре. Върху тях се виждаше изобилие от сладки и соленки. Във всякакви различни размери, форми и вкусове. Уханието на прясно изпечените сладкиши изпълни ноздрите ми и ме пренесе в един друг свят. Почувствах се като едно малко дете, което чака пред някоя пекарна и умолява родителите си да му купят близалка. Или когато тъкмо отидеш на гости у баба си и тя ти е приготвила домашно изпечени бисквити, от които ти потичат лигите и се състезаваш с всички в къщата, за да си вземеш, колкото може повече.
Организаторите на събитието изобщо не са се шегували, когато в поканите бяха заявили, че откриването ще бъде вълшебно. Собствениците доколкото бях научил бяха италианци и повечето вкусотии бяха чуждестранни. Бяха уцелили страхотно време и украсата беше превъзходна. От високите колони и сцената на центъра, украсена с красиви орнаменти и панделки, до самата сграда, която до преди няколко месеца беше пълна развалина, но сега приличаше на сякаш излязла от приказките. Със старинна фасада стил ''Рококо", в бяло и златно, с красиви големи прозорци и високи колони. Беше впечатляващо и всичко те караше просто да седиш, да наблюдаваш и да запечаташ това произведение на изкуството. Тези хора не играеха на дребно и определено знаеха какво правят. Всичко беше изпипано до последния детайл.
