Виктория:
Покрай най-добрата си приятелка се сприятелява с четири момчета , които могат да я вкарат в голяма опасност. Но също ще й помогнат да сбъдне мечтата си и да разкрие мръсните тайни на семейството си. И когато се сближава с момчето , което м...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Към два часа излязох от вкъщи, готов за тренировка. След случките вчера имах ужасно главоболие, но не пропуснах. Станимир и Мирела си бяха останали вкъщи. Не видях и Виктория. Сигурно все още е в болницата. Затова изобщо не я притесних, но когато ми писа, че всъщност ще се срещнем предвид настоящите събития наистина бях впечатлен. Явно е по-силна отколкото си мислех. Щеше да е добре само брат ѝ да се не се навърта. Отношенията в семейството ѝ не ме засягат, но нямах желание да съм с насинено око. Трябва ми само, за да успея да отида в Англия и всъщност да си прекарам добре. Да взема стипендията, за да имам гаранция, че ако нещата с баскетбола се прецакат имам втори вариант.
Не малко хора се чудеха защо за бога ще уча медицина. Нещо толкова сложно и отнемащо време и средства. В комбинация с тренировките ми още по-трудно, защото или си спортист или учен. Не може и двете едновременно. Тя е умна и се надявам да ми помогне. Ако успея да изградя репутация на тази практика шанса да ме приемат в университет е доста по-голям. Ако не компенсирам с много знания поне това.
По пътя към игрището засякох Анди, който тъкмо паркираше мотора си пред тях. Явно отново е ходил да кара. Изобщо не знам защо родителите му купиха кола, като от както има мотора не е слязъл от него. Миналата година за малко да блъсне една жена. От голямата скорост, която беше развил загубил контрол над превозното средство. Успял да отбие настрани и се размина само с една глоба и счупен калник. Луда глава! Добре, че родителите му работят в полицията.
-Отново ли застрашаваш живота на невинните хора, Андрей?- извиках му като застанах на тротоара пред къщата му. Той се обърна и се усмихна насреща ми.
-По скоро един човек застраши моя живот-погледнах го объркано, а той махна пренебрежително с ръка. Жест, който правеше постоянно, когато не му се занимаваше да обяснява.-Изчакай да отида и да се преоблека и да си взема сака. Изобщо не си помисляй да тръгнеш без мен.- и ми хвърли предупредителен поглед.
