Виктория:
Покрай най-добрата си приятелка се сприятелява с четири момчета , които могат да я вкарат в голяма опасност. Но също ще й помогнат да сбъдне мечтата си и да разкрие мръсните тайни на семейството си. И когато се сближава с момчето , което м...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Когато стана време да се срещнем ми отне малко време сама да убедя себе си да отида там и да се опитам да не получа паник атака. С пръсти минах през косата си и я разроших малко. Погледнах си часовника. Имах още време, но въпреки това застанах точно преди завоя към входа на игрищата. Но там също имаше някой. Момче, облечено с черни дънки и черно худи с надпис Balenciaga на гърба. Стъпките ми се чуха заради каменистата пътека и момчето се обърна.
Стефан.
Раздразнено изсумтях. Няма ли да спра да засичам приятелите му днес. Гледаше ме с присвити очи и извади една цигара и я запали. Настръхнах от погледа, който ми хвърли и се мръднах настрана, за да не се умириша. Нервно преглътнах. Стояхме в неловка тишина. Не, че имахме какво да си кажем. С него дори не съм се запознавала.
Усетих погледа му върху мен. Преглътнах сконфузено. Отново проверих колко е часа. Трябваше всеки момент да е тук. Дано да не се бави много. Но какво правеше Стефан тук? Него ли чакаше? Огнян ми каза, че ще сме само двамата. Присъствието му само допълнително ме напрягаше. Не казваше нищо, а само стоеше до мен и ме гледаше, а аз дори не смеех да се извърна към него. Започнах да си играя нервно с пръсти.
Тогава той най-накрая проговори:
-Ти ли си момичето, с което се занимаваха онзи ден? Приятелката на Мирела?- попита и издиша облак дим. Обърнах се към него и го погледнах. Извисяваше се над мен и като че ли искаше да ме изплаши. Получаваше му се. Изпънах рамене и се опитах да говоря спокойно.
-Да аз съм приятелката на Мирела.-казах и се опитах стоя мирно на едно място.- Ти предполагам си Стефан?
Той се засмя леко, но неискрено. Усмивката не достигна очите му. Отново допря цигарата до устните си и след това тръгна към мен.
-Значи ние нямаме идея коя си, но ти знаеш за нас. Не знам какво изобщо виждат в теб, но каквото и да си намислила спри.-Повдигнах вежди, объркано. За какво говореше той? Реших и аз да бъда смела и направих една малка крачка напред към него.
