"Как си?"
Не съм добре, плача тайно.
Мислите ми летят безкрайно.
Не мога да мисля трезво, всичко е мъгла.
Мозъкът ми спира, чувствам се сама.
Ставам сутрин, но без желание,
днешният ден ми носи само страдание.
Мълча, усмивката е слаба,
в душата ми пустота остава.
Не казвам какво ме мъчи в миг,
зад усмивката крия всеки вик.
Но вече не мога да нося това,
душата ми плаче за свобода.
Всичко трябва да излея.
За облекчение, жалея.
Имам нужда всичко да изрека,
и чувствата си да споделя.
"Добре съм"
