СЛЕД ТЕБ

Глава (26) - "Съжалявам"

(Кейт все още седеше потресена от гледката, която вижда пред себе си и не знаеше как да реагира. Затова излезе незабелязано от тоалетната и се махна оттам. Ейдриън се отдръпна от целувката му с Бети и я погледна объркано в очите.)
•Ейдриън - Какво правиш?
•Бети - Ами аз... аз съжалявам.
•Ейдриън - Пияна си и не си на себе си. Стой тук, ще извикам Нанси.
•Бети - Не.. не ме оставяй, Ед.
•Ейдриън - Стой тук ти казах. Сега се връщам!
(Ейдриън излезе от тоалетната и се насочи към залата с танците. Кейт стигна задъхана до Нанси.)
•Нанси - Какво има, защо си така изплашена?
•Кейт - Ами аз... трябва да ти кажа нещо.
•Нанси - Слушам те!
•Кейт - Бети и Ейд...
(Точно в този момент, Ейдриън дойде при тях и успя да прекъсне Кейт.)
•Ейдриън - Сестра ти не е добре. Мисля, че трябва да я прибереш във вкъщи.
•Нанси - Знаех си... Успя да провали цялата ми вечер.
•Ейдриън - Успокой се! Ще ти помогна да я закараме до вас.
•Нанси - Ще ядосаш мама, ако те види. Остави, ще се оправя сама.
•Ейдриън - Сигурна ли си?
•Нанси - Да!
•Ейдриън - Добре! Обади ми се веднага щом се приберете. Аз също ще се прибера.
•Нанси - Съжалявам, Кейт... Трябва да си вървя. Приятно изкарване!
•Кейт - Мерси...
•Ейдриън - Приятна вечер, Кейт!
(Кейт погледна Ейдриън и не каза нищо, след което изчезна някъде в тълпата. Той се зачуди защо не му е отговорила, след което си тръгна от залата. Нанси стигна до тоалетната, влезе в нея и видя сестра си да повръща в мивката.)
•Нанси - Уф.. не трябваше да пиеш толкова. Хайде, прибираме се!
•Бети - Как така... Не искам! Къде е Ейдриън?
•Нанси - Ейдриън си отиде. Успя да провалиш вечерта ни. Утре ще си поговорим за това. Хайде, тръгваме!
•Бети - Да, да, добре...
(Нанси хвана сестра си под ръка и бавно я изкара от тоалетната и от училището. Извика такси и не след дълго вече бяха у дома. Нанси едва успяваше да крепи Бети, която се подхилваше.)
•Нанси - Тихо! Мама ще се събуди...
•Бети - Хих.. ще ни бие.
•Нанси - Ела, ще те кача до стаята ти.
(Точно тогава, Елизабет светна лампите в хола и видя дъщерите си.)
•Елизабет - Колко е часът? Защо се прибирате толкова късно?
•Нанси - Късно? За мен дори е рано.
•Бети - Мамче... ела да те прегърна!
•Елизабет - Бети? Какво е станало?
•Нанси - На какво ти прилича? Напила се е. Изпрати я за да ме държи под око, но накрая аз съм тази, която се грижи за нея... Провалихте ми вечерта!
•Бети - Стига, не се сърди...
•Елизабет - Съжалявам! Не бях спокойна и затова я изпратих.
•Нанси - Веднъж в годината исках да се позабавлявам, а вие ми отнехте тази възможност.
•Елизабет - С кого да се забавляваш? С Ейдриън ли?
•Нанси - Пак започваш... Тъкмо се чудех кога ли ще го споменеш.
•Елизабет - Ще го споменавам, докато не спреш да излизаш с него.
•Нанси - Всичко знаем, че няма как да стане. Тази вечер бях с него, танцувахме и си прекарах толкова хубаво, докато Бети не провали нещата... Чувствам се истински щастлива с него и за нищо на света няма да успеете да ме убедите да го оставя. Това е! Оставям ви... Приятна вечер!
(Нанси се качи в стаята си, като остави Бети и майка си сами.)
•Бети - Не й обръщай внимание... Няма да позволя да е с Ейдриън! Няма!!! Хайде лека нощ, отивам си в стаята, да!
•Елизабет - Внимавай по стълбите! Боже...
(Нанси седна пред огледалото и започна да си маха грима. Тя погледна в колието, което Ейдриън й подари и се усмихна, след което извади телефона си и му звънна. Ейдриън вече се беше прибрал у дома и седеше в стаята си. Той вдигна телефона.)
•Нанси - Прибрах се, Ед, не се тревожи.
•Ейдриън - Супер! Как е Бети?
•Нанси - Не знам... оставих я долу с майка ми.
•Ейдриън - Аха...
•Нанси - Какво има? Звучиш разтревожен.
•Ейдриън - Виж... трябва да ти кажа нещо.
•Нанси - Да?
•Ейдриън - Ами... Аз...
(Ейдриън желаеше да каже за това, че Бети го е целунала, но се спря, защото не искаше да създава допълнителни проблеми на Нанси.)
•Ейдриън - Аз... много хубаво си прекарах с теб тази вечер.
•Нанси - Аз също! Благодаря ти за всичко!
•Ейдриън - Аз ти благодаря!
•Нанси - Ще взема душ и ще си лягам. Утре ще се видим в училище. Спокойна нощ!
•Ейдриън - Лека нощ, Нанси!
(Двамата затвориха телефоните, след което се усмихнаха. Усмихваха се така, както двама влюбени души.)