****
Снимка ;д
**В мислите на Памела:
След около 5 минути всички дойдоха.Е нека голямото обикаляне да започне.Тръгнахме всички заедно,но постепенно се разделихме и аз останах само с Итън,Роуз и брат ми.Влязохме в поредния магазин и всички тръгнахме по закачалките и ми се струва,че момчетата гледат повече за нас отколкото за тях.С Роуз взехме по една рокля и се запътихме към огромните пробни.Съблякох се и облякох дългата до земята черна рокля с цепка.Излязох да се покажа на момчетата оглеждайки се.Хмм.Не това не беше като за принцеса.Облякох панталонките и блузата си отново и заразглеждах из закачалките.И тогава я видях.Дълга червена рокля без презрамки,с голяма пола ,която се спускаше нежно.Беше перфектна.Взех я и я замъкнах към пробната.Облякох я но не можех да закопчая ципа сама.
-Роуз облечена ли си?-провикнах се.
-Да но малко се оплетох,защо?-отговори тя измъчено.
-Итън ще ми закопчаеш ли ципа?-попитах.
Не получих отговор,но след секунди той влезе при мен.Хвана ципа и го дръпна,поглеждайки ме в огледалото.
-Прекрасна си.
Каза той тихо.
-Благодаря.-прошепнах и се завъртях с лице към него,а роклята се люшна.
...
След 40 минути,Роуз си бе намерила рокля,и бяхме избрали дрехи на момчетата.Итън категорично отказа да е с костюм,затова му избрах черни дънки,черна риза и черно спортно сако.Брат ми разбира се послуша Роуз и си взе черен костюм също така и вратовръзка в тъмно розово каквато беше роклята на Розали.
Писах на Пери че сме готови,а тя ми отговори ,че всички ни чакат на паркинга.
След 20 минути вече бях изпратила Итън в банята,а аз седнах с телефона си на големия балкон.От всяка една от стаите можеше да се излезе на него.Видях че имам съобщение.Беше от...Хари!Сърцето ми заби лудо.След като го прочетох устата ми остана отворена.Не се замислих.Просто набрах номера му,без да планирам какво ще му кажа.Още на третото позвъняване вдигна.
-Пами.-чух гласа му.
Цялата настръхнах.
-Принцесо..-започна той,а една сълза се търкулна по бузата ми.-обичам те.Толкова много те обичам Памела.
BẠN ĐANG ĐỌC
Under your control
Fanfiction- Все още ли не помниш какво стана снощи?- попита ме той измежду целувките. Поклатих отрицателно глава, като поредния стон напусна устните ми без разрешение. - Нека ти припомня.