В мислите на Хари:
Памела затвори вратата с крак,и леко полюшваше Нейт,докато бавно стъпваше към леглото.Седна до мен,а аз подадох ръце напред.Тя веднага разбрала какво искам,ми подаде малкото бебче и се сгуши в ръката ми.Секунди след това чух равномерното и дишане.Обърнах се към нея,а тя спеше сладко.Усмихнах се и станах,внимавайки да не я събудя.Сложих бебето до нея,и се озоваха лице в лице,а тя дори в съня си,защитнически обви гръбчето на Нейт с ръка, след това се намести на възглавницата.Засмях се тихо и ги завих.Сложих възглавница зад гърба на Нейтън и излязох от стаята оставяйки ги в света на сънищата.Слязох в кухнята.Мама,татко и родителите на Памела седяха на масата обсъждайки нещо очевидно важно.Лиам,Найл и Луи изяждаха една от трите пици на барплота,а Роуз и Даниел придърпаха другите две.Засмях се и тръгнах към тях.
-Къде е сестра ми?-попитах докато сядах на стола между двете момичета.
-Отиде при Анджелика,да и помага с работата по ателието.-отговори ми веднага Роуз.
Анджелика беше най-добрата приятелка на сестра ми.Предположих че може да е при нея.
-Къде е Памела?-попита ме Луи с пълна уста,а Роуз го погледна ядно и му подаде салфетка.
-С Нейт заспаха.-отговорих.
-Хубава работа!-обади се Рене(майката на Памела и Луи)-не стига че имате едно бебе за гледане,а ето и още едно.-засмя се тя и се приближи до нас.
Усмихнах и се.
-Хари,когато се събудят прати ги при мен,искам да се порадвам на Нейт.-каза ми,като застана между мен и Розали.
Кимнах и.
-Луи -започна тя- очаквам много скоро Розали да се радва на детенце,а аз да се радвам на внуче.
Розали се вкамени и се изчерви,като знак стоп,Луи се задави с пицата,а аз се разсмях неудържимо.
-Същото очаквам и от вас с Памела след време Хари.
Сега беше мой ред да застина.Бебе?Дали щяхме да стигнем до там изобщо?Забелязали физиономията ми майка ми и баща ми се засмяха,а Джеймс (бащата на Памела Луи) сякаш се сдържаше да не заплаче.
-Мила,не мислиш ли че на Памела и е рано за бебета?-попита той сдържано,въпреки че напрежението се четеше в гласа му.
ESTÁS LEYENDO
Under your control
Fanfic- Все още ли не помниш какво стана снощи?- попита ме той измежду целувките. Поклатих отрицателно глава, като поредния стон напусна устните ми без разрешение. - Нека ти припомня.