Under your control

~Единадесета глава~

На сутринта ме събуди звънене на телефон.Отворих очи,а до мен лежеше Итън.Спеше спокойно и беше от моята страна на леглото.Тогава се сетих за снощи..Хари,Селест,годеж.

Продължителното звънене ме изнерви и потърсих с очи източника на дразнещия звук.Погледнах на нощното шкафче.Телефона на Итън звънеше,беше 13:00 на обяд,беше брат ми.Взех телефона,отдалечавайки се от спящото момче ,за да не го събудя и вдигнах.

-Ало.-казах с немощен глас и прочистих гърло.

-Памела!-беше Роуз.

Брат ми очевидно я бе чул да казва името ми и бе взел телефона си.

-Пами!Добре ли си ?-чух притеснението в гласа му,но имаше и нещо друго,сякаш бе плакал.

-Добре съм.

-Къде е Итън?Да дойда ли да те взема?

-Итън спи и не няма нужда ще остана тук,но ако искаш да помогнеш накарай Роуз да събере най-важното от стаята ми и го донесете.

-Можеш да си дойдеш Пами.-каза ми Луи тъжно.

-Не искам да го...-започнах ,но той ме прекъсна.

-Хари не е тук Памела.-каза монотонно брат ми.-той се премести...изнесе се сутринта.Със ъм..Със Селест ще живеят заедно..

След тези му думи сякаш целия ми свят се срина и контролът,който имах над живота си..сякаш беше нещо,което никога не е съществувало.Изпуснах телефона на Итън върху мекия килим под краката ми.Чувах гласа на брат ми слабо,но звука влизаше през едното ми ухо и излизаше през другото.Сълзите започнаха да се стичат една по една ,а аз се свлякох на пода,облягайки се на ръба на спалнята.Вече плачех с глас.Защо Хари.Защо ми го причини,защо ме накара да те обичам ,защо ме остави така лесно...Защо не се бориш за нас Хари,нищо ли не означавах за теб.Толкова много въпроси.Отговорите обаче нямаше да получа.Итън изглежда събуден от плача ми,дойде до мен с притеснено изражение питайки ме какво има.Не му отговорих.Не можех.Не исках..Той се огледа търсейки нещо и погледа му попадна на телефона му,лежащ в ляво от нас.Взе го и набра някой,вдигайки го до ухото си.

-Зейн!Вземи Пери и елате веднага,ще ти пратя адреса.

Без да чака отговор той затвори и клекна до мен отново.

-Стига Пами,поне ми кажи защо плачеш.

Той ме прегърна,а аз се сгуших в него продължавайки да плача с глас.