Беше 31 октомври.Бяха минали 13 дена без да виждам или чувам Хари.Също така бяха минали 8 дена в новата къща.Случи се така че купихме четири къщи.В едната живееха мама и татко,самички и не не ме обвинявайте че съм ги оставила сами,те така пожелаха! ;д В тази до тях живееха Рик,Ан и Джема.Разбира се и Хари винаги е добре дошъл,но до сега не се бе възползвал от възможността.В къщата на отсрещната улица точно срещу тази на нашите живеехме аз,брат ми,Роуз и Найл, а в тази до нас бяха Зейн,Пери,Нейт,Лиам и Даниел.Фактически къщите изглеждах така.---> :| |: (точките са къщите а празното място е улицата ;д)
Беше ми трудно,оставих толкова спомени...Ннооооо всяко зло за добро.Щом видях новата си стаяя. Ами банята?И дрешника.И най вечеее кино стаята. (Снимка ;д).
Преместването разбира се беше тежко.Напускам къщата в която живях 19 години.Напускам спомените с Хари.Оставих и онова дърво в задния двор.Когато бях на пет с момчетата,Пери и Роуз издълбахме инициалите си.Бях удряла стотици пъти главата си в него докато тичах,бягайки от момчетата.Разбира се няма да ми липсват цицините.Ще си кажете ...виж я ти сякаш се мести в друга държава не на друга улица и сте прави.Но това беше една много важна част от живота ми.Но ето че дойде нова.
През всичкото това време Итън беше неотлъчно да мен.И в момента го чаках на люлката намираща се на верандата.Бях облечена в къси дънкови панталонки,черна блуза която бях бутнала под тях и бели сандали на платформа.Бях облякла бяла тънка жилетка и в сива,средно голяма чанта бях натъпкала всичко необходимо. (ако сме пропуснали обръщаме внимание на снимката отново ;д и да знам досадна съм ,но искам да го почувствате ;д;д).След може би 5 минути той слезе от колата си със свлечените си надрани дънки и черната си тениска.Русолявата му коса беше вдигната нагоре небрежно,а красивите му очи завършваха целия му вид.За времето,което напоследък прекарваме заедно започнах да го обичам още повече.Не,не като гадже.Не бях готова и не знам дали щях да бъда за нова връзка.Не бе минало дори половината от времето което прекарах с Хари.Е това си има няколко гледни точки,все пак се познаваме цял живот...За да започна отново с някой друг,трябваше да забравя за плача късно вечер всяка нощ.Трябваше да спра да изричам името на Хари на сън.Трябваше да освободя малко място в сърцето си.А такова място нямаше.Сърцето ми също го нямаше.Хари го взе със себе си онази нощ.

ESTÁS LEYENDO
Under your control
Fanfic- Все още ли не помниш какво стана снощи?- попита ме той измежду целувките. Поклатих отрицателно глава, като поредния стон напусна устните ми без разрешение. - Нека ти припомня.