Лунни Мистерии

BFF

 -Благодаря че ме представи Алекс...

-За нищо, Джи...

-Джи? Защо точно Джи?

-Ами съкратено от Анджелина...

-Да... Извинявай, просто ми е трудно да свикна...

-Какво те води тук?-попита Лео и ми се усмихна. Не му отвърнах...

-Не ти трябва да знаеш...-Алекс ме погледна и я видя... Болката в очите ми... Те смениха цвета си и усетих как цялото ми тяло изтръпва.

-Добре де не се пали от един въпрос, контролирай се малко!Предполагам водещото ти чувство е досада, сега ти досаждам достатъчно, нали? - Лео не спираше да ме дразни... Исках да изкрещя... Болката в мен беше много силна...

-Добре ли си?-Беше Делрия... Носеше ми чаша чай...-Момчета изнасяйте се! Едва ли ще бъде открита пред вас!

-Добре де, добре! -Каза Ник и стана, последван от Алекс, Лео и Сенай.

След като всички излязоха, Хелена се приближи към мен. Беше притеснена... Мисля че беше много срамежлива... Погледнах я в очите... Бяха сменили цвета си...

-Ти си Хелена, ако правилно разбрах?- реших да започна разговора. -Виж аз знам водещото ти чувство... Няма да го кажа, защото ще ти причини... Страдание...Няма да се почувстваш добре... Алекс направи така с мен.

-Той знае твоето чувство!?!-каза изведнъж Хелена и очите й върнаха нормалния си цвят.

-Да... Естествено, след като се свързахме...

-Джи, Хелена е малко по-сра...

-СПРИ!-изкрещях. А Хелена потръпна.

-Какво толкова казах?

-Просто не го казвай!-намигнах на Хелена, а тя ми се усмихна... -Нека сменим темата...

-Добре!-каза Ри/Делрия/.-Какво те доведе тук?

-Ами... Майка ми почина...

-Оу...-Каза Хелена.-А баща ти?

Усетих болката... ях да променя очите си... Не биваше те да узнаят водещото ми чувство, затова просто затворих очи и продължих да говоря:

-Мразя го... Това ви стига... Затова избягах... Не исках да връщам при него и избягах в гората... И тогава попаднах на вас...

Момичетата дойдоха и ме прегърнаха... Болката се стопи мигновено... Вярвах им... Вече бяхме най-добри приятелки... Тогава реших да задам въпроса за който така силно жадувах:

-Какво е чувството когато се трансформираш?

-чудех се кога ще попиташ!-каза Джи.-И Хелена искаше да говорим за това, но тогава бях заета... Така... Сега говоря и на двете ви... Всяка от нас знае водещото си чувство... Когато луната изгрее, то те обзема напълно... И тогава се трансформираш... Не е нещо специално, но да знаете първите признаци че се започва, са промяна на цвета на вените... В зависимост какво е водещото ви чувство те стават бели, ако е добро, червени, ако е нещо посредата и черни, ако лошо... Аз не знам чувствата на тези от глутницата, но знам че на Лео вените стават бели, на Ник червени, На Сенай черни, моите също са червени... Но вие алфите ги знаете... Веднага след първата трансформация ще научиш чувствата на всички ни... А да и... После контрола ще бъде труден...

-Кога е пълнолунието?-попитах аз.

-Утре!-каза притеснено Хелена.

-Какво!?! Не съм готова!-почти извиках аз!

В този момент през прозореца на стаята в която бяхме влязоха момчетата... Кога пък се отвори този прозорец?!? Хелена дойде и... ни прегърна, като ни бодшушна:BFF