Лунни Мистерии

Пропукване-II част

Рисунката на Феви беше удивителна... Първо поради факта, че сякаш беше нарисувана от майстор художник и второ, защото всяваше толкова страх, респект и караше водопади от въпроси да заливат съзнанието ти. В центъра на това творение се намираше един куб. На пръв поглед - обикновена геометрипна фигура, но вътре беше нарисувала нашите легла и нас самите до тях. Това беше нашата стая. Тя се намираше в друг куб, което значеше в друга стая. От нея тръгваха множество тунели, коиро водеха до други стаи и образуваха лабиринт. Намерих голямата зала. Не не си мислете че го направих използвайки "шестото си чувство". Просто беше голям куб с надпис "Зала М.".
Видях и залата с купола, който излизаше над земята. Това беше карта... Карта към нашето спасение...
-Как е разбрала за това и как го е нарисувала?!?-попита удивено Рама, която също като мен беше наблюдавала тази картина.
-Не знам... Тя ше ни каже, но... Трябва да извадя куршума.
-Знаеш ли как?
-Естествено Рама, майка ми беше медицинска сестра... само ми трябва инструмент... Ти какво взе?-станах и отидох до чантата си, а тя ме последва... И двете ги изпразнихме... Наредих пред себе си лъка,стрелите,ножа и странната отвара.
-Аз взех бухалка, пистолет и Многоликова отвара!-провузгласи гордо.
-Каква отвара? Знаеш ли, зарежи... Каква е тази?-подадох й моята. Тя огледа шишенцето подробно, усмихна се и каза:
-Упояваща отвара... С една капка ще се спи поне 10 часа... Какво ли е взела сестра ми?-отиде и отвори чантата и запопна да вади и наименува нещата.
-Комплект за нокти и други, включващ пила,пинсета,нокторезачка и инструмент за премахване на кожичките. Освен това е взела... Ооо объркваща отвара и... О Боже! Взела е магическа пръчка! Жалко, че не действат тук...-аз не слушах повече, а грабнах пинсетата и отидох до Феви. Раната беше зле, имаше много кръв, но успях да извадя куршума. Откъснах малко плат от роклята си и стегнах ръката й, за да спра притока на кръв. Сега оставаше да чакаме. Изведнъж при нас се появи Прилепа.
-Изкара ли куршума?-попита той, а аз кимнах.
-Но все още е зле...-казах, а той ми подаде някаква отвара в червен цвят.
-Ще й помогне... Каза, а аз веднаха сипах съдържанието на малкото шишенце в устата й... Тя почти веднага отвори очи, а раната бе заздървяла...
-разгадахте ли го?-попита тя.
-ДА, а ти добре ли си?
-Добре съм... Разбрах всичко... не беше трудни... За стаята сама се досетих, а тунелите проучих по време на изпитанията... Какво ще правим сега Бобо?-попита тя, а той каза да си съберем нещата. Направихме го и се озовахме в една напълно непозната зала. Имаше мишени, боксови круши и нещо приличащо на игрова конзола с кабинка отстрани...
-Сега... Алфата и Бойната - искам ви на мишените с пистолет и лък в ръка. Умната - с мен на конзолата...
Послушахме го. Никога не бях стреляла с лък или с каквото и да а било. Наместих стрелата и се вгледах в мишената. Отключих вълчите си инстинкти и просто пуснах стрелата. Тя се изви прицизно и улучи целта...
-ЙЕС!!!-извиках и продължих да се целя в другите мишени, докато не направих още 4 точни пипадения... Рама беше улучила мишената три пъти и беше пропуснала два...
-Хей, елате насам!-извика ни Бобо и ни натика в кабинката където беше и Феви. Изведнъж се оказах в някакъв свят... Май беше на Марс... Аз да не би да съм в игра??? Да бях в игра... и трябваше да се бия с разни чудовища. Феви отправяше по тях различни заклинания и ги избиваше... Едно създание се втурна към мен, а аз със стрела му пръснах главата. Появиха се още... някои побеждавах със стрели, други с ножа, а трети... Ами то един единствен ми се измъкна от стрелитде и от ножа... Бих се с него на ръкопашен бой... Победих го лесно... Рама ги избиваше с куршуми и в краен случай използваше бухалката... Изведн ту ж и трите се озовахме в стаята си... Отворих чантата... Всичко си беше вътре. С Рама и Феви нещата също бяха наред... В чантата си открих писмо:
"Здравейте момичета! Искрено съм ви благодарен, че ми се доверихте. Вие сте много силни и вече сте готови. Оказа се че някой ни е подслушвал и вече ни издирват по кодовите имена. Денят за бягство е утре... Трябва да избягате утре... Запопнете след изпитанието в залата. Рама, Анджи - разбийте стъклоти с ту с стрели, шипове и куршуми. След това бягайте... Анджи - намажи си стрелите с приспивателното. Рама... Когато сте в залата дай на някои случайни деца от отварата ти. Те ще сепревърнат във вас. Стрелите и патроните ви няма да свършват - направих заклинание... Феви твоята роля е много важна... Помни... Слънцето, отварата, проклятието... Вярвам във вас момичета! Горд съм, че бях ваш учител!
С обич и надежда: Бобо"
Писмото се самоизгори...

Следва продължение...