Лунни Мистерии

МИНАЛО, Настояще, Бъдеще

Гл. Т. Джи

Събудих се до някакво дърво... Слънцето блестеше в очите ми. Усещах тежест върху себе си. Отворих очи и видях Алекс. Той ме беше прегърнал и плачеше. За пръв път видях моче да плаче за мен... Това не можеше да е реалност. На около два метра от нас спеше Феви. Изглеждаше ужасно.

-Алекс?-попитах плахо, а гласът ми беше присипнал. Той ме погледна. В очите му се четеше толкова болка. Започна да плаче по-силно, а аз вече започнах да се плаша. За един миг в главата ми нахлуха спомените за бягството... Не, това не може да е Алекс. Станах изведнъж и се покатерих на дървото.

-Джи?-каза той, като ме изгледа, сякаш съм луда... А може би бях луда, не знам.

-Ти не си Алекс! Не може да си ти!!!

-Моля те, Джи! Слез долу, ще ти обясня всичко...

-Не! Обясни ми го, а аз ще те слушам от тук!-казах твърдо... Феви се беше събудила и ни гледаше в очакване...

-Оххх... Добре...-каза той и легна под дървото, така че да ме гледа в очите, а аз все още изпълнена с недоверие легнах на един клон и се вгледах в нег... Изглеждаше толкова реален, но не беше възможно...

Гл. Т. Алекс

Не можех да повярвам на очите си... Това което виждах, сякаш не беше тя... Бяха я променили... Нямаше ми доверие, беше уплашена, объркана... Нямаше и следа от забавната, усмихната, оптимистична и спокойна Джи. Трябваше да й обясня всичко... От миналото до бъдещето...

-Ще започна от това... Сигурно мислиш, че съм на 18... Всъщност съм на 23... Всичко започна преди пет години. Денят беше хубав и приятен... Родителите ми ми обясняваха как да стана по-добър лидер. Не звучеше сложно... А и бях на 18, живота ми изглеждаше прекалено лесен. До онзи момент в който този ден се превърна в ад. Бях със семейството си, обядвахме. Телефона на майка ми звънна. Беше нейната най-добра приятелка – леля Дафина. Празнуваха 12-я рожден ден на тяхната дъщеричка. Знаех че е алфа, но не ни бяха запознали... Мислеха че е възможно да се свържем, което щяло да доведе до много проблеми. Знаех че е малка и мислех че не е възможно да се случчи нищо между нас. Разликата беше там, че знаех че семейството на Дафина имаха проблеми... Исках да съм до това момиче, като приятел, но не ми позволиха... Казваха ми, че някой ден ще ни запознаят... Тогава когато сме готови. Но в този момент вратата на къщата ни се разби и вътре нахлула демони... Те убиха семейството ми и ме отведоха в Каракай. Там не бях същия... Бях като теб, Джи... Там болката беше много силна за мен... Белязаха ме с вълка, за който съм сигурен че и ти притежаваш на кръста си. Той прекратява трансформацията ти за следващото пълнолуние... Ти не се беше трансформирала... Там в Каракай ти се струва че е минал ден, а всъщност са два... Освен това, ако си мислиш че там си се трансформирала – това е просто илбзия... иповете на ковчезите са намазани с опояващо, което предизвиква силни халюцинации.Някои от нещата може дори да не са се случили... Аз бях много объркан, когато научих за това... Вече бях избягал, оказа се че някои неща не са били реални, някои хора също... Това научих от майка ти. На мен ми отне три месеца да се измъкна и стана случайно. Прихванах се за една жена по време на щрак и после през една шахта, но бях на косъм да умра след това. Добре че беше майка ти. Тогава разбрах, че и ти си чистокръвна – тоест и двамата родители за пазители. Знаех че ще искат да те доведът в Каракай... Минаха през майка ти – те я убиха... Демоните... Но ти им избяга, като дойде тук... Тогава се уплаших... Майка ти не беше с теб, което значеше, че е мъртва. Иначе би те довела лично. Бях гневен, бях груб преди появата ти... лутницата ми сама ме откри, не съм ги търсел... Сега си мисля, че баща ти вече е мъртъв... Освен това... Сега ще ти отнеме време да се възстановише... ще бъде трудно, но ти ще се справиш... Изпитъл съм същата болка, Джи... Аз не съм бил такъв какъвто съм сега... Ти ми върна човечността. Миналото ме преследва и винаги ще го прави... Боли ме, че майка ти я няма... Боли ме, че не ни запозна лично, а толкова го искаше... Но... Опитваше се да предотврати, това, което се случи и това което предстои да се случи...

-Значи ти... Знаел си за мен без да подозирам.-каза тя, и една сълза се стече от окото й.-И си искал да бъдеш до мен...-още една сълза...-А аз дори не подозирах...-сълзите й закапаха върху мен... Тя слезе от дървото и ме прегърна...-Не искам да бъдеш илюзия...-каза и ме стисна силно...

-Не съм илюзия Джи...

-Смъртта на Рама беше ли илюзия?

-Не, Джи... Приятелката ти се жертва за вас... Аз бих направил същото... Знаеш, че много те обичам... Боли ли те нещо?-попитах я, защото изглеждаше ужасно, но не исках да й го казвам.

-Не, защо?-сведох глава... бяха я изкоренили... бяха прелахнали болката от нея...-Защо, Ал?-ох как ми липсваше, да ми казва името... Но какво да й кажа... Няма да я лъжа... Без повече лъжи...

-Би трябвало да те боли...-казах и извадих едно парче стъкло от главата й и потече кръв, а тя леко изохка... значи все пак чувстваще нещо... малко, но е нещо.

-Това е било в главата ми през цялото време... А ме заболя, чак сега... Как ще върна себе си, Ал?-попита, а аз не знаех какво да отговоря...

-Няма да го направиш сама...-казах, стиснах я по-силно в прегръдките си и се надявах, защото надеждавинаги има...

Следва продължение...

*-*-*-*
Здравейте... Нещата ще се изяснят малко по малко... Тази глава също ще има три части... Тук главната част е Минало, в следващата ще е настояще... Та... Моля да коментирате с мнения...