Лунни Мистерии

Мама...

Г. Т. Ал.
Не знаех дали е правилно? Сабио... Те мразеха такива като нас, особено мен... бях прекалено силен, това не им харесваше... Но трябваше да отида... Бях длъжен... Това беше Джи, за нея съм готов и да умра...
-ОТИВАМЕ! -изкрещях изведнъж и всички се стреснаха... Обикалях в мълчание сигурно от час...
-Знаеш какво рискуваш, нали?-каза Ник.
-Знам, но за Джи... Струва си, и ти го знаеш...
-Тогава да...Тръгваме...-каза Хелена и стана от дивана. Отиде до прозореца, аз я последвах...
-Къде си любов?-прошепнах срещу стъквото, а то в отговор само се замъгли...
-Ще я открием Алекс...
Всички се изправиха, бикой не смееше да каже нещо... Бояха се от мен... Знаех го...

Гледна точка на Делрия:

Бояхме се от Алекс... Имаше проблем с гнева от доста среме, но се промени благодарение на Анджи, а сега? Трябваше да отидем при триото Сабио колкото се може по-скоро...
-Добре... Знаем как се стига до там...-казах и всички ме погледнаха в очакване...-Няма да бъде много лесно...
В този момент затворих очи... трябваше да се свържем с тях телепатипно, а те подлагаха ума ти на изпитание, ако издържиш имаш право на един въпрос... Дано поне трима да издържим... Изведнъж ми причерня... Озовах се в... Хм... гората... Какво е това изпитание? Погледнах поточето, то беше река от кръв... Мамка му!!! Страх ме е от кръв, повдига ми се, мразя я, толкова е червена и... Тук имаше цяла река! Изведнъж се озовах в куб. От гората беше останал един куб и аз бях затворена вътре... от стените закапа кръв и цялата бях в кръв не издържах, започнах да пищя, после не помня нищо...

Гледна точка на Сенай:
-Ри!-тя падна на земята... не е издържала на петминутното изпитание... Само тя, Алекс и Ник са го минавали някога, но сега...
Трябваше още някой да опита...
-Аз ще опитам!-казах...
-Не, Ри се нуждае от теб... Аз ще го направя...-Хелена каза и затвори очи...

Гледна точка на Хелена:
Изпитанието ми... Бях в класна стая и всички ме гледаха, извадиха огледала и ги обърнаха към мен... Видях се, изглеждах ужасно и те ми се смееха! Не Хел! Дръж се! Отидох в ъгула и направих както винаги, свих се и игнорирах света, като си тананиках песен, тогава усетих полъх и видях как всичко изчезна, а аз се намирах пред три трона... Успях! Усмихнах се на себе си!

Гледна точка на Ник:
-Тя успя!-извиках! Невероятно, тя успя! Гордея се с нея!-Аз съм!
Затворих очи и се озовах на небостъргач... беше висок и... стана земетресение... Видях Хел на ръба на Небостъргача да пада! НЕ! Затичах се и изкрещях... Принципно ме е страх от височини, но сега... Скочих без да се замисля и хванах Хел, преди да се разбием в земята я обърнах така че, да падне върху мен... точно преди удъра видях три трона и Хел, успях, а Ал се оказа до мен. Какво беше изпитанието му? Очите му бяха насълзени, какво беше видял?
*-*-*-*-*
Гледна точка на Анджи:
Пътувахме от може би час, Рама ми разказа че е вещица, но не била от най-злите и я довели тук... И аз се чудя...
-Рама, а колко още митични същества ума за коит не знам? И по-важното... Колко зли сте вещиците?-погледнахме се и се засмяхме, отдавна не се бях смяла, сетих се за Ал и отново се натъжих.. Влака спря пред някакъв малък купол... Къде съм??? видях надпис "ЛЗПД Каракай". Слязохме от влака. Бяхме около 30. Чакаше ни жена с бяла коса, вързана на кок.
-Аз съм Падма Крокс... сега с мен!-щракна с пръст и се озовахме в някаква изцяло бяла зала, беше с бели столове и беше плашеща... седнах до Рама.
-Добре дошли в Лагерът За Подготовка на Души Каракай!
-Какво?!?-прошепнах...
-Тишина!-тая ми изкрещя, гледайки ме в лицето...
-За каква се мисллиш да ми крещиш!-станах и аз, не ми пукаше.
-Госпожице сядайте веднага!-изкрещя отново, а в залата се появиха двама мъже - един със светла кожа и карамелени очи и друг,с лилави очи и леко мургава кожа, който ме гледаше сякаш съм призрак...
-Кардио! Би ли извел тази пикла от тук!-странно гледащия ме тръгна към мен.
-Ти кой наричаш пикла? Преминала съм орез неща за които не си представяш, не си в положението да ми викаш така!- в този момент мъжа ме хвана за рамото и щракна с пръсти.
-тук така ли се предвижвате?-попитах го без да ми пука!
-Дафина?-каза плахо...
-ъм, това е майка ми... аз съм дъщеря й - Анджелина...
-Не може да бъде!-каза само...
-откъде познавате майка ми?
-тя... също беше тук, по времето в което и аз бях тук... много приличаш на ноея, само косата...
-Ми е по-светла... Знам...-казах...-Какво е това място? Защо съм тук?
-Тук те променят коренно, правят те безчувствено копеле, на което не му шука за другите... Тук си защото си заплаха...
-Заплаха за кого?
-За демоничния свят... Майка ти постъпи тук също като теб, беше прекалено силна за тях и сега е мъртва...
-Чакай, мъртва е заради това което е била???
-Тя също беше като теб... Но я убиха, а аз не можах да я защитя...-по окото му се стече сълза... Майка ми е била убита?!? Трябва да се измъкна от тук...
-Имам ли право на стая тук?-попитах...
-да...-щракна и... някакво изцяло бяло помещение, без прозорци врати, започвам да развивам каустрофобия...
-благодаря...-той изчезна и останах сама, как можех да избягам? Това беше по-зле и от Ада...Затворих очи...
*-*-*-*
Гледна топка на Ал:
-Не може да е там!-изкрещях срещу триото... те бяха с бяла кожа, лилави коси, досущ еднакви, и аз не знаех какво точно са... Не можеше моята Джи да е в Каракай... Аз липно едвам избягах от там... досега само аз и майка й сме успявали да избягаме, но тя не го знае... Как да я измъкна???Затворих очи и когато ги отворих бях отново в хола си с всички останали...
-Тя е в Каракай...-казах, а сърцето ми отказваше да повярва... Мога да я спася... Винаги има начин!

Здравейте читатели! Съжалявам за забавянето! написах 1003 думи... Надявам се да ви хареса и вероятно утре няма да мога да пиша, защото ще е празник и може да ме карат да правя нещо... Пожелавам ви весели празници! любопитно ми е според вас дали Джи ще се измъкне? Кардио ще й помогне ли или напротив - ще я провали? Какво ще направи Алекс за своята любов?