Лунни Мистерии

Пропукване-I част

Здравейте! Първо искам да се извиня че не качвах прекалено дълго време, но... Знаете как стоят нещата с класните...  Второ искам да ви кажа че главата Пропукване ще има или 2 или три части, защото ако ги събера в едно е прекалено дълго... Та отегчих ви достатъчно... Приятно четене...♥

Гледна Точка на Джи

Стояхме в помещението, което вече можеше да се нарече стая. Тренирахме вече от три дни... Бяхме събрали общо 6 шипа и вече се бях научила да вдигам 30 килограма, а пътечката и колелото не бяха препядствия за Рама и Феви. Днес щяхме да преминем в следващото ниво. Кръстихме мисията си "Пропукване". Ще ви обясня защо, ако бъде успешна. Ако ли не... Ами не съм мислила за провал, стремя се към победа... Феви държеше един окървавен шип и чертаеше с него по чершафа си. Правеше това от вчера, не продумваше и дума... Беше странно и необичайно. Днес преди тренировка щяхме да имаме отново обичайният час по "Мъчения". И... Както очаквах изведнъж се озовахме в бялата зала, но... беше като лабиринт... един огромен лабиринт...
-Здравейте мили мои!-каза Падма с престорена учтивост.-Днес нещата ще са по-различни. Имаме лабиринт с различни препядствия. Ще се изправите пред най-големите си страхове и срещу всеки преодолян страх ще получавате отплата - предмет - ще можете да изберете един от три предмета... Използвайте ума си.-тя се усмихна и щракна с пръсти и се озовах в малка стаичка с един изход... моето начало на моят лабиринт... Тръгнах бавно и не виждах нищо друго освен бели стени, които се превърнаха в тунел. Вървях и скоро стана толкова тъмно, че не виждах нищо. Стигнах разклонение... Единият тунел беше тъмен, а другия светъл... светлината ме ослепяваше, а тъмнината ме погубваше... мразех да се налага да избирам. Принципно избори за обувки и дрехи бяха лесни, но сега... беше гробна тишина, можех да избера светлото или тъмното. Сигурността или риска. Приближих белия тунел, затворих очи и се втурнах към черния. Усетих как преминавам през нещо гъсто и гадно. Опитах да отворя очите си, но това беше невъзможно. Започнах да се дърпам, да ритам, бо това в което се намирах беше много гъсто. Протегнах ръка нагоре и усетих как разчупвам коричка, и то доста твърда. Опрях ръката си от горната страна на тази коричка и започнах да изтеглям тялото си нагоре... скоро изкарах главата си и втората си ръка и избърсах очите си. Когато ги отворих... Бях в цимент... целият тунел беше пълен с цимент, който се втвърдяваше. Започнах да набирам тялото си и успях да се изтегля на засъхналата част... краката ми бяха като циментирани и не можех да ги мръдна... започнах внимателно да пълзя към следващото разклонение, ръцете ми затъваха понякога, но ги изваждах и продължавах... докоснах едното разклонение и се озовах в стая с три съда... В единия имаше нож, в другуят някаква отвара, в третият имаше бухалка... Взех ножа и в миг се озовах в помещение без изход. На всяка стена имаше по една малка вратичка - 50 на 50 сантиметра. Изведнъж вратите се отвориха и в стаята влетяха малки прасеца... Бяха сладки и се доблежиха, но когато докоснах едното от тях те се съединиха и се превърнаха в огромно триглаво куче... Не може да бъде. Започнах да отстъпвам назад, но ударох стената... Кучете ме гледаше с гняв в очите, а страхът в мен се наддигна... почувствах силен страх. Стиснах ножа в ръката си и го захапах. След това се трансформирах. Грамадата се насочи към мен, а аз скочих към туловището и забих ножа. Ревът секна и тежестта падна върху мен. Върнах си нормалния вид. Измъкнах се от капана на тежестта и взех ножа си... видях как четирите врати се сливат в една голяма и влязох вътре. Озовах се в поредната стая. Този път имаше три кокошки. Всяка от тях снесе по едно яйце.
-Избирай!-чух глас и погледнах яйцата... те сменяха цветовете си постоянно... тръгнах към най-дясното яйце, наведох се да го взема, но кокошката клъвна пръста ми. С лекота забих ножа в сърцето й и я отметнах на една страна. Взех яйцето, а то се разпука. Вътре имаше малко шешенце. Течността беше в синьо-лилав цвят. Видях една чантичка в ъгъла на стаята, взех я и пъхнах шишенцето и ножа вътре. Преметнах я през рамо и се пъхнах в някакво тясно метално тунелче... стените започнаха да се стесняват още повече, но аз не се предадох. Огънах метала и продължих... Желязото се разгорещи... В ума ми нахлуха всички спимени... Кайл... Демоните му... Болката... Издържаше се, но усетих татуса с вълка на кръста на пари... продължих, но болката ставаше непосилна... Изкрещях и ударих с юмрък, а метала където бях ударила беще изчезнал... беше се... Не може да бъде... Болката контролираше тякото ми... Металът се беше залепил за кожата ми. Увих се в горещ метал и паднах в басейн със студена вода. Нямаше и следа от метала, но на дъното видях лък, а на повърхността имаше стрели... Взех лъка, а после обрах и стрелите...  озовах се в стаята си с всички предмети които бях събрала... бях мокра и имах изгаряния навсякъде... Рама имаше чантичка като моята, но беше почти без коса и беше в кръв.  Феви пак рисуваше... Имаше куршум в ръката и едва дишаше, също беше мокра...
-Стъклени лабиринти... -каза тя и препадна... Отидох и видях рисунката, краката ми се подкосиха... Гледката... Беше неописуема...

Следва продължение...