Лунни Мистерии

Дворец от стъкло

Гледна точка на Джи:

Стоях на пода в собствената си кръв. Бях на ръба на отчаянието. Може би нямаше да успея, но щом мама е успяла... и аз ще се справя... Изведнъж се озовах на пода в голямата бяла зала... Другите не изглеждаха по-добре от мен. Видях Кардио, беше застанал до Падма и гледаше в една точка. Изправих се бавно... Чакай, аз успях! Изправих се, заедно с още няколко души. Падма се прокашля леко.
-Спокойно, след малко идват нашите лечители...-само аз ли си мисля че лечители трябва да е в кавички... Каза го с ирония, може би ни чака удърна доза болка. Тя щракна с пръсти и изчезна. Останахме сами. Огледах се и видях Рама, до едно друго момиче, което се беше свило на земята. Изтичах до тях.
-Рама!-извиках и се хвърлих на врата й, липсваха ми разговорите с каквито и да било същества.-Какво е станало?-погледнах момичето, имаше кафява коса, а очите бяха кафеви, гледаше тавана с празен поглед.
-Това е сестра ми - Феверила...-каза Рама, като затвори очите си.
-Не знаех че имаш сестра...
-Имам... По-малка е с 11 месеца...
-Аха...-казах просто и погледнах момичето. Беше изнемощяло.
-Ще се пребориш Феверила...-казах и я погледнах.
-Просто Феви... Няма да се справя. Какъв е смисъла да живея в този Дворец от стъкко, дворец на мъченията...
-Значи сме в дворец?-попитах момичето.
-Да, под земята. Всъщност няма как да се избяга.
-Има Феви! Винаги има!
-не мисля... Трябва да се откажа...
-Недей, ще го направим заедно - заедно ще се измъкнем.-казах тихо, а Рама ме погледна с поглед стил: Не й давай наоразни надежди. Но на мен не ми пукаше за нищо. Трябва да се освободя. Тогава в стаята влязоха мъже в цял,  с бели лица, без очи и нос, а само цепка за уста. Един се доближи до мен. Изведнъж в ръката му се появи камшик. Започнаха да ни удрят сякаш сме животни. Аз крещяй, Рама се беше свила за да удрят сано гърба й, а Феви беше изпаднала в безсъзнание. Викахме и крещяхме, но писъците ни оставаха в пространството. Мъжете не спираха. Удър след удъх, болката нарастваше. Обърнах се и хванах камшикът му и го изтръгнах от ръката му. Ударих го и той се свлече на земята. Продължох докато се уверих че не може да се изправи. Чух гласа на Падма от някъде.
-Точно така! Станете безмилостни, бъдете готови на всичко, за да спрете болката!-другите последваха оримера ми и скоро ние бяхме тези с камшиците.
-Справяте се невероятно!-каза тя и щракна. О не! Пак бях в ковчега на мъчението и шиповете започнаха да се приближават. Кванах единия шип и започнах да се опитвам да го отчупя. С един такъв перфектно бих могла да пробия стъклото ако се постарая може би... Но това нещо беше здраво. Не помръдваше, а болката се усилваше. Опитвах да я игнорирам. Болката е моята същност, тя е част от мен, ще я използвам... Затворих очи и си спомних за болката, която бях изпитала. Вълкът в мен се събуди от дълъг сън. Вложих всичката си сила и той помръдна! Макар и леко, той помръдна! Не се бях хранила от... 4-5 дни и бях ужасно гладна, но този малък успех ме радваше. Тогава болката от другите шипове стана непоносима. Така и не успях да отчупя шипа, но поне малко помръдна. Изгубих съзнание...

Гледна точка на Ал:
Стоях до поточето във вълчата си форма. Гледах внимателно камъчетата и мислех... Вече се подсигурили щрак системата, което значи че бягството чрез нея бе невъзможно. Кардио бе влюбен в майка й и успя да помогне на Дафина да избяга... Знам историята от самия Кардио, който е мой стар познат. Трябва да е разпознал Джи, тя е копие на Дафина... Но сега няма да му позволят да допусне това отново... трябва да има трети начин... Мисли Ал... Миже би ако успее да се придвижи по друг начин, но няма как...

Гледна точка на Джи:

Мислех как мога да избягам... Трябваше да намеря начин да се придвишвам... Трябва да знам как да се местя из двореца... Феви и Рама бяха в моята стая - като награда че се справям както те искат... Мислех че трябва да счупим стъкления дворец...
-Момичета, днес пробвах да извадя един от шиповете и го разхлабих... Според вас ще можем ли да счупим стъклото с него?
-Възможно е но после нямаме изход и ще ни убият.-каза Феви. Ах този неин песимизъм... Как щях да се преборя с него???
-Стига Феви... Ще се получи, а и не знаем какво има зад стъклото , но иначе няма как да разберем, нали?-каза Рама и я погледна въпросително.
-Предполагам...-беше единственото което каза...
Надявам се да се получи, възможно е да се измъкнем... как си го направил Ал? Ами ти мамо?
Въпроси които увиснаха в съзнанието без да знам как да им отговоря...