Лунни Мистерии

Урок

Г.Т.Джи
Успях да запазя самоконтрол и не изгубих съзнание. Болката ме изгаряше, но тогава чух гласа на Ал в главата си. Явно пълнолунието подхранваше силата ни и усоявахме въореки разстоянието."Дръж се, ще се справиш Джи, до теб съм въпреки разстоянието". Това ми вдъхна кураж. Взех двата шипа и ги прегърнах силно. Чу се "щрак" и се оказах в стаята си. Феви лежеше в безсъзнание, а Рама едва гледаше. Май аз бях най-добре.
-Анджи, аз намерих... Човек... Войн... Който... Ще ни научи...-каза Рама задъхано.-Да се бием...
-Това е страхотно! Но как?
-момчето което ми помогна, Кардио го е пратил... Мъжът се казва Бобо...
Измях се, не ми звучеше... Войнско...
-И аз се изсмях, но бил много добър... Каза да си почиваме... Щял да ни вземе два часа след края на урока за днес...-тя изгуби съзнание, а аз се отпуснах на пода, в ръцете си стисках шиповете.
Г.Т.Алекс
Тичах вече час... не усещах болка, което знаеше че Джи не изпитва болка сега.. . Тива ми помагаше да тичам по-бързо... Наближавах Йейс. Гората около мен се сгъстяваше... там измежду дърветата попаднах на ужасна гледка... Дана, моята съсетка, която беше оракул... Беше между дърветата, в кръв и... беше мъртва... Седнах до нея. Трябваше да почета паметта й. Превърнах се в човек. Откъснах една маргаритка и я поставих в ръцете й. Върнах вълчия си вид и нададох вой. Появи се вятър, носеше листа и цветя... тялито се понесе и постепенно се превърна в листа на маргаритки и от нея нямаше след... Беше добра жена... знам защо са й сторили това. Искали са да узнаят, но няма... Само аз знам, а те не биха се добрали до мен. Видях влака и тръгнах след него. Движех се между сенките. Не биваше някой от влака да ме забележи.
Г.Т.Джи
Задрямала съм, но усетих побутване. Над мен стоеше момче. Беше с тъмна кожа и беше малко плашещ.
-Здравей... Аз съм Бобо...-признавам беше си страшничък, добре че е на наша страна. Феви и Рама стояха и гледаха отстрани, явно и те мислеха като мен.
-хайде стани.-каза той и ми подаде ръка. Оставих шиповете и я поех.-Добре си направила, че си ги взела.
-Аз... Не занм къде да ги скрия...
-Спокойно... Моята работа е да обзаведа стаите на най-добрите и вие сте сред тях. Но освен това ще ви обуча.. сега...-той щракна и се появи легло на три етажа... най-горе беше моето име, на второто легло пишеше "Феви" и най-долу щеше да е Рама.
-благодарим...-казах и напъхах шиповете под дъските на моето легло.
-трябва да имаме прякори, така няма с а ни разберът... Аз ще съм Прилепа, Анджи ще е Алфата, Феви - Умната, Рама - Бойната.
-Защо ще си прилепа?-Феви и нейното любопитство...
-Просто е - животно на нощта, а и ми харесва... Сега елате с мен...-той щракна с пръсти и се озовахме в нещо като фитнес. Имаше много фитнес уреди, боксова круша, някакво табло с много бутони и подобни.
-Добре момичета... Сега ще тренираме тук... След това ще минем на същинската част... -той почна да ни обикаля, стигна до Феви и й заби юмрук в корема.-Първи урок - не се доверявайте...-той тръгна към мен, замахна към лицето ми, но хванах юмрука му, той ми се усмихна и заби другия в ребрата ми, свлякох се на земята до Феви.-Втори урок - не се надценявайте...-насочи се към рама, а тя се сви, в готовност да понесе удъра.-трети урок - не се птедавайте.-нея не я удари...
-защо не ме удари?-попита, а той рязко се обърна, възползвайки се и я удари в лицето.-Защото изчаквах да се отпуснеш... Никога не се отпускайте... Умната - на пътечката, включи на десет, един час, Бойната - искам те на колелото, и ти го включи на 10, Алфата - отивай на тежестите... Двайсет килограма...
-КАКВО!-извиках.-Това е лудост!
-Отивайте!-извика, а аз тръгнах към тежестите. Сложих по десет килограма и легнах. Опитах да ги вдигна, но без успех. Опитах пак... Нищо... Това беше твърде много. Феви едва дишаше на тази пътечка, а Рама изглеждаше сякаш върти бедали от бетон.
Те поне се справяха, а аз не можех да помръдна тежестта. Прилепа дойде към мен.
-Хайде, ти си алфа, можеш го!-извика.
-Това е нечовешко!-изеиках в отговор.
-Ти не си човек.-каза ми той и ме пигледна... Трябваше да пусна част от вълка. Но не можеше да изгубя контрол... Вдишах и промених очите си. Аз успях! Вдигнах ги. Двайсет килограма!
-Гордея се с вас момичета... Но...-той щракна с пръсти. Озовах се в стаята си, заедно с Рама и Феви, а от него нямаше и следа...