6 Глава:Точка за Стайлс

1K 49 0
                                    

Събудих се,Хари не беше до мен.Чуда се къде ли е?
Взех телефона ми от нощното шкафче и погледнах,че имам тридесет пропуснати обажданя от Люк.Малко се притеснявам да не ми се кара като се прибера,ама Люк си мисли,че ми е баща.Той съшност не може да ми казва какво да правя!Не ме интересува!
Станах и се облякох в същите ми дрехи,ъхх май трябва да отида да си напазарувам нови.
Отворих вратата и с Хари се блъснахме.
-Ох,много съжалявам Ели.
Той тъкмо се връщаше от банята,гол.Защо всички момчета обичат да са голи!
-Нищо,но би ли си сложил нещо,малко ми е неудобно.
Той кимна и си обу боксерките.
Взе си телефона и се обърна към мен.
-Какво ще правим днес?
Не е нужно да пита мен,но щом ме пита.
-Ами,аз ще се разхода до мола да си взема дрехи.
Той се усмихна,взе си портмонето и ми каза:
-Да тръгваме!
Не,не той няма да плаща за мен!
Той не ми е гадже,не ми е и няма да плаща!
-Хари,не е нужно да плащаш за мен.
Той ми отвори вратата и ми рече:
-Тук нямаш право на мнение,аз ще плащам.
Пак се изчервих,но аз ще си платя.
Слязохме долу и веднага забелязах мръсните чинии.
-Чакай първо да ги измия.
Той се обърна с учудено лице към мен.
-Ти?Ти няма да го правиш това,а сега да тръгваме.
Добре,сигурно се старае да се почувствам добре.Това е много мило...

Влязох в колата и тя потегли,по пътя не си говорехме много,главно защото не исках да притеснявам Хари,но и защото ми беше неудобно.

Като пристигнахме в мола,аз веднага се запътих към H&M.
Избрах две блузи,но Хари не ги одобри.
-Ето ти тази рокля,друга и пет ризи.
Той ми ги хвърли на главата в съблекалнята.
Преоблякох се с роклята и Хари ме зяпна.
-Изглеждаш много хубаво с тази рокля.
Аз влязох вътре и се изчервих.

След дълго пазаруване,отидохме до един ресторант и си поръчахме.
Аз си поръчах пържени картофи и един хамбургер,а Хари същото,но пи и кола.

Червено-зелените стени ми напомняха за повръщаното ми,когато бях на луна парк.
Масите бяха червени,а столовете черни.
-Харесва ли ти тук?
Хари попита като ядеше бургера.
-Да много ми харесва,но защо трябва ти да плащаш всичко?!
Той се усмихна,ето я идва и шегата, на която съм сто процента сигурена,че ще каже:
-Не сме оженени.
Засмях се и Хари ми хвана ръката.
Загледа се в очите ми и ми каза:
-Може ли поне да ми дадеш шанс?

Да му дам ли?Той е много мил,не мисля,че ще ми изневери или нещо от този сорт.

-Ами не знам Хари.
Той си оправи косата и ми хвана другата ръка.
-Чуй ме,никога не бих те наранил.Дай ми шанс и ще ти докажа,че сме един за друг.

Погледнах отсрещната маса и видях една щастлива двойка.
-Хари...Ти си най-милото и най-чаровното момче,което съм виждала,за това ще кажа да!
Той стана и ме прегръна,беше много топъл.Имаше аромат на сладки плодове,а на врата му имаше верижка.
-Благодаря ти,няма да съжаляваш.
Той ми прошепна в ухото.
Аз исках да се пошегувам и му казах:
-Имаш точка Стайлс.
Той се засмя и ме пусна.
Довършихме си и тръгнахме към колата,на паркинга срещнахме Найл.
-Здрасти Найл!
Аз му подадох ръка.Той ме поздрави и се заговорихме,той ме покани на партито му утре.
-Благодаря ти Найл,чао.
Влязох в колата на Хари и той ме пита,какво съм говорила с Найл.
-Той ни покани на парти утре.
Той се намуси,защо го напрви?Той излезе от паркинга и каза:
-Ели,реших да те заведа до един луна парк,доста е голям и хубав.
Аз извадих телефона ми и видях,че Люк ми звънни.
Затворих му и изключих телефона ми.
-Съжалявам,а какъв е повода?
Той се усмихна и ме хвана за ръка.
-Нас...
Зарадвах се и погледнах през прозореца...

Какво ли може да се обърка?Нищо ли казвате?Да видим дали е така...

Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora