Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

13 Глава:,,Съжалявам Стайлс,но трябва да ти кажа нещо"

Събудих се,но не знаех точно къде.
Лежах на едно легло,още ми беше замаяно.Не виждах ясно,но чувах гласове.
-Тя се събужда.
Един глас каза.
След малко зрението ми се оправи и виждах ясно.
Аз бях в една стая с още трима души.Бях в една болница,но защо?Какво толкова ми стана?
-Здравейте,аз съм вашият лекър.
Той беше висок мъж с сива коса и бяла престилка.Изглеждаше на около шестдесет години.
-Приятно ми е,аз съм Ели.
Той кимна и отиде до минибара да вземе нещо.
-Ето ти едно шише вода,ще ти трябва.Запомни,никога не претоварвай емоциите си и пий много течности.
Хмм,защо ми ги казва тези неща?
Да не съм болна?
-Ще спазвам това,което казахте,но имам един въпрос.
Той се обърна с лице към мен и почна да пише в дневника си.
-Слушам...
Сградата беше от големите,модерни болници.Стените бяха боядисани в бяло и сиво.
Напомняха ми за Лиам.
-Искам да ви питам,какво ми има?
Докторът се обърна с гръб към мен и почна да човърка из чантата си.
-Този телефон е твой.А сега отиди навън,че гаджето ти се спука от тревога.
Той избегна въпроса!!!Е,явно не е важно.
Излязох навън,всичко беше толкова бяло,че щях да повърна.
-Ели!!
Хари дойде и ме прегръна много здраво.
Защо въобще е седял тук за мен?Няма смисъл...
-Оценявам това,че си седял тук цялата нощ,но просто можеше да се прибереш.
Той се засмя и ме вдигна във въздуха.Аз се забавлявах честно казано.
-А сега ме пусни,моля те.
Той ме пусна и се сбогува с лекаря.
Но тъкмо да тръгнем и той ни спря.
-Не толкова бързо,Ромео.Ела с мен...

Сърцето ми спря.За какво става дума?Защо без мен?Много въпроси се лутаха из главата ми,но май никога няма да получат отговор.

Гледна точка на Хари

Докторът ме заведе в една стайчка и ме настани на един стол.
Всичко беше толкова тъмно за разлика от другите стаи.
-Имам нещо важно да казвам за гаджето ти Стайлс.
Нали се оправи?Какво повече иска да ми каже.Да не се е влюбил в мен?!
-Слушам...
Той взе един черен химикал и почна да пише нещо на един лист.
Аз разглеждах стаята.
Имаше един черен диван и един скелет и една човешка глава в буркан.
Като се замисля,имам чувството,че съм в хорър игра.
-Имам едни добри и едни лоши новини,кои искаш първо?
Лоши новини?!Какво по дяволите!
Не мога да повярвам,какво става!
-Искам добрите новини.
Докторът извади една пластмасова кутия и ми я даде.
-Искам да погледнеш с микроскоп в нея.
Той сигурно се шегува!Защо ми хаби времето!Ели сигурно се тревожи.
Той намисти микроскопа.
Погледнах и видях едни цветни петна.Ама във всякакви цветове.
-И какво му е доброто?
Той се засмя шумно и каза:
-И аз не знам,но знам едно...
Аз се ядосах толкова много,но не трябва да го показвам.
-И какво знаете?
Той се обърна към мен,слагайки очилата си и каза:
-Знам,че положението не е цветно!Схвана ли?
Аз не се засмях и настъпви тишина.Две минути той седеше и размишляваше.
-Добре,не знам как да ти кажа лошата новина.
Аз си извадих телефона и видях,че Ели ми е пратила съобщение.
-Кажете ми я,но дай по-бързо.
Той седна и си махна очилата.Гледаше ме направо в очите.
-Съжалявам Стайлс,но трябва някой да ти го каже.
Аз се ядосах.
-Какво?!!!!
Седнах на отсрещния стол и го погледнах ядосано.
-Гаджето ти...Тя......

Очаквайте следващата глава скоро...