Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

22 Глава:,,Защо пак съм тук!!!"(ВАЖНА ГЛАВА!!!)

Събудих се.Бях на едно познато място,но не беше у Хари.
Скоро зрението ми се оправи и можех да виждам.
Бях в болницата!Същата блоница!!!Защо пак съм тук?И къде е Сиси?!
Докторът се доближи до мен:
-Добро утро,как си?
Той попита.Престилката му беше толкова бяла,че щях да повърна.
-Просто супер...
Той отиде до минибара и взе една вода.
Сякаш всичко се повтаря!Да не би да сънувам?Това е кошмар,нали?
-Ето,заповядай,ще ти трябва.
Аз му благодарих и станах от леглото,още ме болеше главата,но има и по-важни неща.
-Хари Едуард Стайлс!!!
Аз крещях из цялата болница,докато не го видях на един стол да си пише с някого по телефона.
-Ти си жива!
Той ме прегърна.Лицето му беше изтощено,личеше си,че е чакал тук цяла нощ.
-Йее супер!!!А сега,ще ми кажеш ли,какво става?!!
Той се обърна на противоположната страна и се запъти към кабинета на лекаря.

Гледна точка на Хари

Той седеше на стола си и пиеше кафе.Мирише на умряло и подът беше мръсен.
-Какво става с нея?!
Аз полу изкрещях на лекаря.
Той стана и ме настани на дивана.
Аз приех това да седна и той почна да обяснява:
-Ами...Тя много се влоши.
Аз се ядосах и станах бясно.
Отидох до бюрото му и казах:
-Как така?!Това не е възможно!
Той се изправи и се изравни с мойта височина.
-Като ви казвам да се прибрате го правете!
Той изкрещя,отивайки до една малка стайчка.Излезе с един документ.
-Стайлс,остават и най-много три или четири дена.
Когато чух това,сърцето ми се разби на милиони парчета.
Аз реших да млъкна.
-Този лист ти дава правото да я погребеш където си искаш,даже и на улицата може.
Не ми стана смешно. Даже никак,по скоро ми беше ядосано,че ми говори за погребение!
Аз взех листа и му казах:
-Тя ще оживее,ще видите!
Тряснах вратата и се запътих към Ели.
Тя седеше на един стол и май беше много нервна.

Гледна точка на Ели

Чакам от доста време да дойде Хари.Когато го видях веднага отидох при него и му казах:
-Какво ми има?
Той скри един лист в джоба на якето си и каза:
-Нищо ти няма...
Пак се прави на интересен!Просто не мога да издържа вече!
-Кажи ми веднага!
Той ми даде този лист,който го скри и аз го погледнах.
Пишеше,че мога да избера което си искам място да ме погребът.
-Хари,какво е това...?
Аз казах,плачейки.
Той го взе и го скри,разчувства се и ме настани на един стол.
-Ели,съжалявам,но си болна.Страдаш от нещо,което не са открити лек още.
Тези думи минаха безмилостно душата ми и оставиха непоправим белег.
-Колко време имам?
Аз попитах.
-Четири дена максимум.
Станах и се опитах да си отида.
Хари ме спря и ме погледна,казвайки някакви думи,но аз го прекъснах.
-Не!Няма да слушам глупости,а усобено от лъжец като теб!Ти ми каза,че ми нямаше нищо!
Той се опита да обясни защо,но беше мой ред да почна да го прекъсвам.
-Аз се тръгвам!Довиждане Стайлс!
Тряснах вратата на болницата.
Не може да стане по-зле от това...