Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

17 Глава:,,Хари,не ми казвай,че това е самолет!"

На следващият ден слязох долу и седнах на масата.
Чудех се,защо Хари ще ме води на почивка?За Бога,той има работа!
Става нещо и аз мисля да разбера точно какво става.

Станах от масата и се запътих към кухнята,толкова ме беше мързел да готвя нещо!Погледнах на измитите тигани от вчера и ми се доповръща.
Отчаях се и седнах на дивана.
Веднага в този момент получих съобщение.
А! от Лиам е.

Аз:Здравей Лиам,как си?

Лиам:Супер,ти как си?Чух,че Хари ще те води на почивка.

Аз:Да...Ще ходим на Хавайте.

Лиам:Супер!Дано да си изкараш страхотно!

Аз:Благодаря ти.А Лиам,ти бил ли си там преди?

Лиам:Да,разбира се.Аз и групата изнасяхме концерт там.

Аз:Уау!Знаеш ли,колко ти завиждам н момента!

Лиам:Не е нужно,нали ще ходиш там(хилещи се човечета).

Аз:Да вярно.Понякога напълно изключвам!

Лиам:Хаха,значи си приличаме.

В този момент чух Хари да слиза по стълбите.

Аз:Лиам,хайде чао,че ще си стягам багажа.

Лиам:Добре,пиши ми в самолета!

Аз:Добре,чао.

И така се сбогувахме.
Хари слезе долу и ме целуна по бузата.
-Здравей любов,как спа?
Аз станах от дивана и го погледнах.
-Ами супер,ти?
Той даде положителен отговор и се качих в стаята ни с Хари.
Охх,колко ме е страх да летя със самолет!Просто не мога...
Но!Трябва нали и Хари ще бъде там,така че общо взето нямам избор.
Домъкнах огромният си куфар и почнах да опаковам.
Сега,трябват ми много неща...
Да започнем от технологията:
Телефон,таблет,компютър и камера.Е оказаха се малко...
След това си опаковах дрехите и гримовете.
И най,важното!
Книгата ми с песни и истории за живота ми.
Ох!Колко мъка и тъга съм вложила в нея!
-Ели,тръгваме!
Чух Хари да се провиква от долния етаж.
-Идвам!
Слязох долу,но имах чувството,че нещо ми липсваше.
-Чакам те в колата.
Седнах на дивана и видях плюшеното ми мече.
Ето го!!Йес!!!
На бързо го сложих в куфара ми и излязох навън.
Отидох до багажника,но не можах да вдигна куфара.
-Дай да ти помогна.
Той го взе и го сложи в багажника.
-Какво толкова има вътре?!
Аз се усмихнах и влязох в колата.
Той седна до мен и му казах:
-Плюшеното ми мече...

(На летището)

Добре...Минахме през контрола и там глупостите и стигнахме до магазините.
Видях едни бонбони,но бяха толкова скъпи!!!Няма смисъл, нали?Може би...Не знам...
-Здравейте има ли по-малък варянт на тези бонбони?
Продавачката погледна един списък и извади по-малък пакет.
-Не няма.
Ама той седи пред мен!
-Ама...Това пред вас...
Тя го погледна и го отвори,изяде един бонбон и каза:
-Това е за мен...Много са вкусни!
Аз много се ядосах и взех по-малкият пакета с бонбони.
-Той е мой!!!
Почнах да ям от бонбоните,но продавачката ги дърпаше.
Тя беше около деветнайсет годишна с тъмно кафява коса и очи.
-Пусни пакета!!!
Тя крещеше.
Най-накрая кутията се скъса на две и всички бонбони се разпиляха на пода.
-Ти си виновна!
И двете крещяхме.
-О!Аз ли съм виновна?!Не ти!
Пак двете крещяхме.

Дойде директорът на магазина и й се скара.
Каза,че е видял какво стана на камерите и обвини момичето.

-Не можете ей така да я обвините!
Аз изкрещях.
Момичето се учуди,че я защитих и се включи в борбата.
-Да!Не може да ме обвинявате!
Директорът се намуси и я изпрати да работи на Хавайте.

Тя се разсърди и седна на един стол.
-Хей,поне ще бъдем заедно нали?
Аз казах,за да и повдигна настроението.
-Да,може би си права.Между другото,аз съм Сиси.Много ти благодаря,че ме защити.
Аз се почувствах добре,помогнах на някого.
-Не ми благодари,без това бонбоните сигурно не са вкусни.
Тя се усмихна и ме погледна.
-Съшност са си доста вкусни...

(Пред самолета)

Запознах Хари със Сиси и се оказва,че тя е много голям фен на групата.
Само да ни ми вземе Хари...
Тя спомена,че ние тримата ще седим заедно.
Тогава много се зарадвах.
Първо,защото не исках да седа до непознат човек и второ защото и тя се страхува да лети.

Бяхме пред самолета.Хари и Сиси бяха зад мен и аз подбутнах Хари.
-Хари,не ми казвай,че това е самолет!
Той се замая и ме хвана за ръка.
-Самолет е.

Аз се притесних,какво ще стане ако самолета падне?Не искам да умра...

БЕЛЕЖКА:

Изумен съм,че тази книга въобще направи и петстотин гледаня.Но тя скоро ще има две хиляди.Хора,толкова много ви благодаря!Вие изпълнихте един от мойте ,,Life goals".Не знам какво да кажа,това е ненормално...
Добре,да сменим темата.
Не мислите ли,че книгата е малко твърде весела?Не трябваше ли да бъде по-тъжна...Оставете мненията си в коментарите :)