Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

23 Глава:,,Мога ли да ви поканя на ток шоу?"

Бях толкова разтроена,нищо на света на можеше да ме успокой.
Как можа да не ми каже толкова важно нещо?Може би трябваше да се досетя,че лъже...
Всичко е просто една голяма лъжа.
Седях вече два часа на пейката в парка и четох книга.
Много хора минаваха и ме поздравяваха,някои са фенове а други просто така.
Затворих си книгата и реших да отида до автобусната спирка.
Станах и се блъснах в някакъв младеж.
-Съжалявам,дай да вдигна книгата.
Той ми я подаде и се загледа в мен.
-Ели!Не те познах,аз съм,Люк!
Вярно!Беше ми толкова познат.
Много се е променил на външен вид.Вече не толкова офицялен и не можах да го позная.
-Люк?!Да,това наистина си ти!
Той погледна към небето и си свали главата рязко.
-Къде беше?Имаш много да разказваш?
Момчето ме покани на ресторант да му разкажа.

(1 час по-късно)

Беше един малък,но много хубав ресторант.Изглеждаше много известен в този парк.
Имаше много хора,от офицялно облечени до по потник.
От доста време разказвах на Люк какво правихме с Хари.Сега идваше ред да му кажа и за болестта ми.Дали да му кажа?
-И какво стана?Добре ли си?Какво ти каза докторът?
Аз бях решила да не бъда като Хари и да му кажа,какво ми има.
Хванах му ръката и почнах да обяснявам:
-Не искам да се натъжаваш,но аз съм много болна.Имам някое нелечимо заболяване и след няколко дена няма да ме има на този свят...
Той махна ръката си от мойта,изглеждаше разбит.
Люк стана и аз реших да последвам хода му.
Младежа ме прегърна,плачейки и промъмри:
-Радвам се,че ми каза,а не го скри.
И аз се разплаках и така седяхме много дълго време без да седнем.

(2 часа по-късно)

Вече бяхме излезли и той ми предложи да ме закара до мола,но аз му казах,че ще си взема автобуса.
Сбогувахме се и тръгнах към автобусната спирка.
Замислих се,нали имам малко време,защо да го хабя в автобуса?
Дай да се разходя до мола през парка!
И така направих.
Минавах през много различни пътеки и беше много забавно.
Имаше много деца,както и кучета,но децата са повече.
Натъжих се като видях едно момиченце и дядо си да се разхождат.
Напомняше ми,когато с моя дядо го правехме.Той беше всичко за мен,още не съм го преживяла,но просто трябваше да се мина на пред.

Изведнъж пред мен се появи молът.Беше огромен,винаги съм се чудила,колко ли струва да построиш един мол?
Качих се по ескалатора и видях много репортери да идват към мен.
-Ели!Ели!Какво става с Хари!
Въпроси от всички видове се задаваха отвсякъде.
Не ми беше добре и комфортно да ги отговарям и се опитах да си отида.
-Извинете,но трябва да си ходя!
Аз казах,избутвайки всички от пътя ми.
Най-накрая един мъж в костюм дойде при мен.
Тъмно-синия му панталон подчертаваше очите му а кустюма му беше невероятен.
-Мога ли да ви поканя на ток шоу?
Аз се учудих,защо мен?Има много други звезди?Къде е Хари Стайлс?
-Кой,мен ли?
Той си засмя и отбелязва,че имам добро чувство за хумор.
Покани ме днес след два часа в едно от най-известните му предаваня.
Само дето нямах време да стигна там толкова бързо.
-Съжалявам,не мога.Няма да стигна толкова бързо.
Човека пак се засмя и каза:
-Ние ще те водим,в лимузината ни.
Йей!Сега ще се возя и в лимузина.
Да видим как ще мине това,но в другата глава.

Здравейте хора!Много ми е тъжно да кажа,че идва края на тази книга.А вие какво мислите по въпроса?