Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

14 Глава:,,Хари,какво ми има...?"

Гледна точка на Хари

Докторът не може да каже какво и има от час вече!Не мога да издържа!
-Просто ми кажете каквото имате да ми казвате!
Аз изкрещях,гледайки към скелета срещу мен.
-Гаджето ти...Тя....Тя е болна...
Аз погледнах към земята и стиснах юмрука си.Трябва да съм силен.
-Какво и има?
Докторът се обърна на другата страна,изглеждаше притеснен.
-Тя...Тя е доста болна Стайлс.Аз мисля,че няма да оцелее много дълго...
Чувствах се разбит.Толкова неща в тази стая ми даваха негативни чувства,кажете ми как да почувствам позитивност?
Една сълза се стече по бузата ми.
-Колко време има?
Той стана и включи една лампа.Извади някакви листи от едно чекмедже и ми ги даде.

Аз ги погледнах и видях,че тя страда от някаква болест,която е смъртоносна.
-Докторе,какво означава това?
Той седна на стола и промъмри нещо.Най-накрая се стегна и каза:
-Помни,че не трябва да се претоварва.Чуй ме,знам,че я обичаш много,но няма много време.
Сълзите почнаха да се удвояват.Чувствах се твърде слаб,за да отговоря.
-Стайлс,тя има най-много един месец...Съжалявам...
Аз станах и се обърнах с гръб към докторът.Разплаках се още повече и казах:
-Няма ли лек?
Чух скърцане зад мен.Той ме хвана за рамото.

-Съжалявам,но няма.Погрижи се за нея.Напрви така,че последните и дни да са незабравими.

Взех телефона ми и видях,че Ели е звъняла.
Трябва да се успокоя и да отида при нея.
-Ще направя всичко възможно!
Аз излязох и чух подсмърчване в стаята.

Гледна точка на докторът

Не мога да повярвам!Такъв идиот съм!Как можах да го кажа.
Толкова ми е тъжно за Стайлс,знаех че я обича твърде много.Не знам какво ще стане...

Гледна точка на Ели

Ето го и Хари!Какво говори толкова!
Лицето му беше изтощено.Да не е плакал до сега?
-Хари,добре ли си?
Той кимна и ме заведе до колата му.
Потеглихме и се загледах в предната кола.
Беше червена и синя.Никога не съм виждала два цвята на кола.
-Ели...Просто искам да знаеш,че каквото и да става,аз те обичам.
Добре,това беше странно.Защо ми го казва?
-Знам,но още не мисля да ти прощавам...

(Един час по-късно)

Прибрахме се и легнах на дивана.Чувствах се изтощена.
Пуснах един филм и Хари седна до мен.По средата на филма той ме прегърна.
-Хей,не плачи.Това е само филм.
Той ми каза с много мек глас.
Аз се успокойх и Хари изключи телевизора.
-И защо го изключи?!
Аз казах ядосана.
Той се притесни и се опита да избегне въпроса,но аз няма да се дам!
-Какво криеш от мен?
Той отиде до кухнята и взе една снимка на нас двамата.
-Виж,това сме ние.Помни,че ние сме неразделни.
Хари се разчувства и ме погледна тъжен.
-Хари,какво става?
Той остави снимката и ми обясни.
-Не трябва да се претоварваш или да изразяваш много емоции.
Защо ми го каза това?Това няма смисъл...Освен...Сега всичко прави смисъл!Да не би да съм болна?
-Хари,какво ми има,болна ли съм?
Той още повече се притесни.Опита се да не изрази емоции,но не успя.
-Не,не си.Как можа да си го помислиш...
Той каза,спирайки на всяка дума.

За какво говореха в тази стая с доктора?Защо излезе със сълзи на лицето?Толкова много въпроси имах.
-Хари,кажи ми тук и сега,какво ми има?Болна ли съм?

Очаквайте следващата глава скоро...