Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

8 Глава:Партито на Найл

Навън валеше.Всички хора тичаха или се криеха под дърветата.От време на време се чуваха и гръмотевици.Ние седяхме прави на входа на луна парка.
Хари ме държеше толкова здраво за ръката сякаш не искаше никога това да свършва.
Тръгнахме към колата му,дърветата се огъваха от силният вятър а ние бяхме вир вода.
Най-накрая се прибрахме в колата,Хари пусна радиото и почна да кара.

(Вкъщи)

Аз отидох до дивана и премислях всичко това,което стана.Онази целувка никога нямя да я забравя,само се чуда дали не е грешка?

Качих се в стаята ни и погледнах часовникът,беше осем и половина.
О не!Напълно забравих за партито на Найл!
Станах и бързо се облякох в една черна рокля.
Слязох долу да кажа на Хари,но той се беше облякъл вече.
-Ще ходим ли,Ели?
Той подаде ръката си към моята.
-Разбира се,че ще отидем.
Хванахме се за ръка и излязохме.
Веднага забелязах,че облаците ги няма,беше една кристално-чиста вечер.
Отидох до колата и видях,че на седалката на Хари има поне сто глоби за паркиране.
-Не ги ли плащаш?
Той седна на тях и пусна радиото.
-Никога.

Светлините на лампите придаваха ефект на зловещо,но и на романтично.Чуда се,колко ли още ще пътуваме?
Аз не обичам да пътувам много,имах един случай и...
Добре,ще го разкажа:
Когато бях на седем години аз,майка ми и баща ми отидохме на екскурзия до планината.
По пътя ми стана лошо и трябваше да повърна,но аз не казах нищо.
Отворих прозореца и повърнах през него,но това, което ве знаех беше,че повръщаното се върна на лицето ми.Един час си къпах косата след това...

Слешно ли ви е?!
Не е смешно просто е...Е...Да,смешно е прави сте...

(В къщата на Найл)

С Хари се държахме за ръце пред вратата на Найл и изведнъж тя се отвори.
-Здравейте влюбена двойка,как сте?
Хари застана пред мен и прошепна нещо на Найл.
Малко е неприлично да се шепти а усобено пред гаджето ти!

Най-накрая Найл ни пусна.Това,което видях не ме зарадва изобщо!Имаше толкова много младежи,напитки и алкохол.
Даже се виждаха и припаднали младежи на земята.
-Хари...Къде съм?
Той се засмя силно и ме погледна,на мен не ми беше смешно.
-Ау...Ама ти май наистина си сериозна...Ами у Найл сме.Остават още четири часа и си тръгваме.

Хари ми спосели,че ще отиде да се позабавлява малко и ще се върне,оставяйки ме съвсем сама.

Седнах и избутах няколко младежи от масите и седнах.Тази атмосфера не е за мен.
Сипах си една кола и я изпих на бързо.Подпрях си главата на масата и чух как отсрещния стол се дръпна.
-Здрасти Ели,как си?
Беше русокосия леприкон Найл,той пък какво прави тук?
-Здрасти Найл,ти какво правиш тук?Не трябва ли да се забавляваш?
Той си сипа малко алкохол и се заговорихме.
-Аз не обичам такива партита,обичам по-кротките.

Леле,явно доста си приличаме и аз не харесвам такива.
-Хаха приличаме си.
Найл почна да се оглежда и да търси някого,но явно не го намираше.
-Найл,кого търсиш?
Той спря и поклати глава.
-Ами как кого?Търся гаджето ти.
Да,наистина къде е?Вече го няма от два часа,какво става!
Не трябва да показвам,че се ядосвам.
-И аз не знам къде е......
Той се успокой и погледна към синьо-зелената маса.
-Добре защото той би си помислил,че те свалям.
Двамата се засмяхме и ударихме по едно питие.После станаха две и три и така до десет.
-Найл,мислиш ли,че се напихме?
Аз се засмях и паднах на земята.
Той падна до мен и ме погледна.
-Само малко...
Помогнахме си взаимно да станем и аз го попитах:
-А какво си говорихте с Хари на вратата?
Изведнъж той доби ужасен поглед и се опита да избегне въпроса,но аз го зададох повторно.
-Добре де...Отиди на четвъртия етаж в ляво и виж сама!
Какво иска да каже?

Да видим,но първо да мина през тоалетната...