Всичко е просто една лъжа(Harry Styles #Wattys2015)

7 Глава ,,Аз ли повърнах?!Не ти повърна!"#Първа целувка

Пристигнахме в лунапарка.На входа имаше един динозавър,който беше оцветен в зелено и червено.
Обстановката в парка беше весела,доколкото е възможно да се каже.
-Къде ще отидем?
Хари каза,подавайки картата.
Аз се загледах в едно място наречено:,,Въздушен терор".
-Въздушен терор?
Той се засмя и леко ме подбутна.Чудя се какво ли иска да каже?

След десет минути ходене,се узовахме пред входа на влакчето.
Трябва да приязная,изглеждаше много страшно...
-Само да не повърна.
Ние с Хари се засмяхме и влязохме,веднага забелязах голямата опашка.Имаше всякакви хора:Деца,младежи и даже възрастни.
Хари ме погледна и ми каза:
-Обърни се на ляво...
Погледнах и видях две момичета,който крещяха името ми.Скоро двете момичета даже дойдоха.
-ОМГ!!!!ТИ СИ ЕЛИ ПРАЙС!!!МОЖЕ ЛИ АВТОГРАФ!МОЛЯ!!!!
Много чувства ме обладаха,толкова много,че не могат да се опишат.

Когато това свърши Хари се засмя леко и ме погледна,казвайки:
-Свиквай...
Аз погледнах с един ужасен поглед,и преди да кажа нещо,ни вкараха във влакчето.
След време то неусетно тръгна.
-Хари,това няма да завърши добре...
Той се усмихна и ми хвана ръката.
-Държа те.
Аз се сгуших в него,когато влакчето се качваше твърде на високо,не мога!!
-Хари страх ме е,дръж ме!
Аз изкрещях,той не можа да каже нищо,защото то тръгна с бясна скорост към нищото.
-АААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!
Крещях и крещях,но на никого не му дремеше.

(На входа на влакчето)

Не се чувствам добре,мисля че ще...О не...
Аз повърнах в близкия храст,Хари се засмя и каза:
-Виж храстчето изгнива!
Аз се засмях и го подбутнах,което го накара да се изповръща в същия храст.
Той стана и се избърса със салфетка.
-Поне ти повърна първа...
Небето се смрачи,слънцето се скри и хората почнаха да се прибират.
-Аз ли повърнах?!Не ти повърна!
Той се засмя и ме прегръна,скоро почна и да вали.
Той ме погледна с неговите кристално-зелени очи и ми каза:
-Обичам те Ели...
Аз въобще не го приех на сериозно и му казах:
-Да,повярвах ти а сега да се омитаме,че заваля силно.
Аз тръгнах,но той ме спря,доближавайки ме до него.
-Аз не се шегувах.
Бях подгизнала,но не ми пукаше.Той ме умая...Не знам какво да кажа.
-Ели,ще ми бъдеш ли гадже?
Този въпрос прониза сърцето ми и то се разтопи.Той е голям сладур,но не мога да забравя миналото.
-Ами Хари,мина...
Той ме спря и рече:
-Не трябва да те интересува вече,трябва да почнеш нова страница.
Момента,когато осъзнаваш,че той е абсолютно прав.
-Ти си прав Хари........Ще ти бъда гад...
Той пак ме прекъсна,но този път ме целуна,да...Беше като приказка,валеше бяхме мокри а той ме целува под дъжда.

Всичко е една приказка...